ПТИЦАТА

През 2016 г. се навършват 70 години от рождението и
45 години от трагичната гибел на голямата
българска певица Паша Христова.

Може да не знаете коя е тя, но задължително сте я чували как пее „Една българска роза“, избрана за песен на столетието през 2000 г. Който я е слушал на живо, помни гласа й, отприщен като стихия, която превзема залата с искрящата си чистота и плътна сила.
За шестте си години като професионална певица, момичето от Княжево успява да спечели „Златният Орфей“, да запише над 40 песни за „Балкантон“ и за националното радио, които още звучат, и да остави белег в душите не само със завладяващия си талант, а и със спомена за сърцераздирателната си съдба.  
Паша е изпепелена в самолетна катастрофа на 25 години. Загива, стиснала за ръката голямата си любов - пианиста Николай Арабаджиев-Фучо, ръководител на оркестър „София“. Фаталната дата е 21 декември 1971 г. Часът е 23,40. На борда на самолета Ил-18 пътува цяла плеяда известни български артисти, а сред жертвите са звездата на българската естрада Паша Христова, Николай Арабаджиев и танцьори от ансамбъл "Аура", които пътуват за дните на българската култура в Алжир.
Последните две години от живота на Паша й носят най-голямото призвание. През 1970 г. на ІІІ Международен фестивал „Златният елен” в Брашов – Румъния получава III награда за изпълнител. През пролетта на същата година заедно с Мими Иванова и Мария Нейкова печели слушателския вот на Пролетния радиоконкурс с песента на Светозар Русинов и Димитър Точев „Яворова пролет”, а през юни в Слънчев бряг представянето й в конкурса за български песни на „Златният Орфей” е истински триумф както за нея, така и за авторите на песните „Една българска роза” и „Повей, ветре”, за които получава съответно Първа награда и Голямата награда – златната статуетка.
До голямата трагедия през декември 1971 г. Паша Христова ще отбележи още едно свое значимо постижение на международен фестивал. Представянето й на фестивала в Сопот – Полша с песента на Чеслав Ниемен ( Dziwny jest ten s wiat (1967) – „Странен е този свят”) с българска транскрипция на заглавието от Богомил Гудев като „Ах, този дивен свят”, й донася първа награда за изпълнение на полска песен. А последната награда идва тогава, когато вече я няма. Песента „Бяла песен” на Димитър Вълчев и Петър Караангов е обявена за „Мелодия на годината” посмъртно. Остава обаче неизпята песента „Унес” на Димитър Вълчев и Елисавета Багряна, която трябвало да запише след завръщането си от Алжир, но уви… В онзи злополучен 21 декември Паша я отнася в отвъдното.

Не са малко хората, които в годините след смъртта й правят опити да навлязат в същността на нейната биография. Сред тях е и журналистът Иван Георгиев, автор на книгата „Една българска роза“, успял да събере в книга спомени и разкази за Паша Христова. Днес нейните съвременници говорят с възторг за нейната хубост, обаяние,за нейното сценично присъствие и интерпретаторско внушение. Неколцина са българските певци, митологизирани от хората, събитията, времето. В нашата музика има не малко имена дали много от себе си за развитието й, всички са личности, заслужаващи мястото си в нишата на идолството, но не са като Паша – споделят тези, които я знаят, помнят, почитат.
Режисьорът Олег Ковачев, снимал филм за Паша Христова в продължение на три години, твърди, че любимата й песен била „Янтра“, а не „Една българска роза“. В интервю пред „Блиц“ Ковачев си спомня какво е разказвал синът на певицата: „Споделяше, че му е много странно как в текстовете на нейните песни има някаква символика. Моят филм завършва с песента „Остани“. Тя е писана за Паша от Николай Арабаджиев и съдържа дълбок подтекст. В нея се пее „Остани си там, далече, в сънищата и в мечтите... остани си при звездите...“. Милен много се вълнуваше от тази песен, от текста. Казваше: „Какво нещо е само... точно този текст все едно че е написан за нея.“

Плочата „Паша Христова” и биографията на голямата певица „Една българска роза“ от Иван Георгиев може да намерите във фонда на библиотеката.

Повече за нея в следните източници:
Българско национално радио
Дума
Новинар