Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София с група „Пчелите“. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Едни от най-популярните от този период са „Булевардът“, „Младостта си отива“ и „Не остарявай, любов“. Режисьор на телевизионни спектакли, филми, автор на музиката и стиховете за документалните филми „Песента на житната сламка” и „Един филм за Васил Попов”.
В творческата му биография присъстват над 1000 стихове за песни, няколко стихосбирки, плочи, дискове, десетки награди от наши и международни конкурси. Почти няма български изпълнител, който да не е пял песен по негов текст. Умението му да „бърка в душата” на хората със своите текстове и лирични изпълнения го отличава от останалите.
Неговите песенни послания повече от 45 години моделират една специфична насока в българската забавна музика и влизат в репертоара на Йорданка Христова, Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Катя Филипова, Борис Годжунов, дуетите „Ритон” и Благовест и Светослав Аргирови, групите „Тоника”, „Тоника СВ”, „Домино”, „ФСБ”, „Сигнал”…

Моя любов

Заради очите си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

Михаил Белчев

Той избира лириката, неразкрасената, в която тревожните нотки призовават към обич и нежност. Самотата му е чужда, уединението му е нужно - като начин за зареждане и сила за споделяне с приятели. Баладите, композирани от него, са подчертано мелодични и носят от очарованието на френския шансон. И висококултивиран усет към песенното слово, което достойно и многократно е оценено през годините на фестивала „Златният Орфей” - носител е на 9 награди от фестивала, а през 1996 г. е отличен за цялостно творчество. С песента „Докога”/ в изп. на Нели Рангелова/ печели сребърна Братиславска лира /1983/ и втора награда на фестивала в Сопот, Полша /1984/.
За него са писали Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Бранко Ристич и др. Реализирани са и осем телевизионни филма: „Къде сте приятели”, „Двойник”, „Канто либре”, „Щурец на паважа”, „Късна любов”, „Бяла истина”, „Един наивник на средна възраст” в поредицата „Умно село” и „Музикални следи - Михаил Белчев”. Присъства в  енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в „Кой кой е в България” - 1998, в „Кой кой е” в световната попмузика - 1996/1997 на Кеймбриджкия библиографичен център и др.
Днес песни като „Дон Кихот”, „Двойник”, „Не всичко е пари, приятелю”, „По първи петли”, „Майчице”, „Ти ме повика, живот” и много други, отдавна са се превърнали в български евъргрийни.

СТИХОСБИРКИ:

Човек за прегръщане. - София: Хемус, 1994. - 72 с.
Не всичко е пари, приятелю. - София: Христо Ботев, 1997. - 144 с.
Поезия. - 2. изд. - Велико Търново: Gaberoff, [2003]. - 176 с.
1. изд. 2000
Ако не беше ти. Поезия. - Велико Търново: Gaberoff, 2007. - 64 с.
По първи петли. - [2. изд.]. - София: Millenium, 2010. - 62 с.
1. изд. 1987
Ти ме повика, Живот. - София: Дамян Яков, 2011. - 152 с.

ДИСКОГРАФИЯ:

Добър ден, Емилия - Михаил Белчев и Емилия Лазарова (Балкантон, 1972)
Къде сте приятели (Балкантон, 1972)
Двойник (Балкантон, 1977)
Преквалификация (Балкантон, 1990)
Късна любов (Мега Мюзик, 1994)
Човек за прегръщане: Песни по стихове на Михаил Белчев (Мега Мюзик, 1994)
Мила моя (Мега Мюзик, 2000)
Булевардът (RSD - студио, 2004)
Прераждане (Gaberoff, 2008)
Михаил Белчев - Хитове [CD]. – Бургас: СтефКос Мюзик, 2009. – CD 1, CD 2.

За теб, Българийо

От теб съм взел очите и ръцете,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към теб в най-трудния си час.

Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра, пронизал есента.

За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За тебе, моя истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието ни за живот.

Аз знам Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!

След мен не зная аз какво ще бъде,
Но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
Че няма да ме има някой ден.

По повод 70 – годишния юбилей на твореца
е изработена и Библиографска справка