Ваклуш Толев произнася слово за народните будители

По покана на клуб „Будител” към Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” на 30.10.2012 г. в Кърджали гостува Ваклуш Толев. Преподавателят по литература към ПФ „Л.Каравелов” – Кърджали Петър Хаджинаков представи неговата книга „Духовните дарове на България” , след което нейният автор произнесе слово за народните будители и раздаде автографи на своите читатели.

Историята с много лица,
но без лице

По идея на клуб "Будител" към Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров" и Военния клуб в Кърджали лекция под формата на дискусия на тема

"Големите пет лъжи в историята на България" изнесе д-р Пламен Пасков, ръководител на проекта "Саракт". Де да бяха само толкова, веднага допълни художникът-скулптор Емил Пенчев, един от участниците в срещата. Говорехме за историята, за оставащото след нея, за нейните интерпретации.Явно, както добре се изрази д-р Пламен Пасков, когато един я обсъжда, имаме субективност, а когато няколко души го повторят, става обективност. Ако така се обективизираше светът, то днес просто бихме живели в една голяма илюзия. А май и така излиза. Но древните мъдреци са знаели, че трябва да преминем и през тази Майя, за да стигнем до момента, когато ще проверяваме истината, според нашия вътрешен поглед, а не само, стъпвайки върху вече казаното от някой друг. Изглежда, вече идва това време. Спорехме как да наречем т. н. исторически факти и констатации и дали един издълбан върху камък надпис е обективен факт. Тук Ваклуш Толев би казал, че "фактите са гробокопачи на историята". А Библията добавя, че не буквата, духът в нея е важен. Но тъй като е нямало кой да го следва, са се зародили и изкривяванията. Пък и учебниците, вместо да обяснят "необяснимото", са го примитивизирали, идеологизирали, декретирали и т.н.Затова древните народи не записвали историята си, а са я предавали като устна традиция, дори тогава манипулациите са били по-малки. Преподавателят по история в кърджалийския филиал на ПУ "Паисий Хилендарски", автор на 26 книги, Димитър Арнаудов, сподели, че в писаната история има само преименуване на моделите, защото тя е обслужваща идеологическа наука и политическите обединения са посочвали нейните етнически граници. И така, неразбирането на интелигентния говор се е издигнало до нивото на политическото поведение. Затова няма кой да се занимава с най-големия съвременен проблем -историческата архитектоника, добави той. Затова в нея няма усещане за времето като същностен опит. Затова тя има много лица, но няма лице. Затова историята продължава да бъде само коментар, нещо като литература на чувствознанието. Как да бъде тогава безпристрастна и непредубедена? Как да стигне до скритите неща и модели, т.е. до знанието над знанието. И за да не настъпи нейният край, тя трябва да престане да бъде енциклопедичен каталог, а по-скоро опит да се изгради един смислен модел във всеобщото развитие на човешкото общество. Да насочи вниманието си към големите принципи, към вътрешната организация и скритите функции на нещата, за да може да проникне в смисъла на явленията. И то по възможно най-простия и ясен начин. Тези и още много други мнения и въпроси бяха изразени и повдигнати по време на лекцията на д-р Пламен Пасков.

В единството между думи и дела

Община Кърджали, Общинският комитет "Васил Левски", Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров", Регионаленият инспекторат по образованието и Военният клуб организираха честване на 174-та годишнина от рождението на Апостола. По този повод в Кърджали гостува д-р Стоян Джавезов, секретар на Общонародния комитет и председател на фондация "Васил Левски". Той представи едни от последните издания на фондацията, между които и втория том на луксозното издание "Васил Левски. Документи - Автентичен текст. Исторически коментар", която се явява естествено продължение на факсимилното издание на том І, отпечатан през 2000 г. В нея се разчита буквално всеки ред, написан от ръката на Левски, автентични негови писма, слова, програми, напътствия и др., като успоредно с това се правят и най-необходимите археографски пояснения. Втората част от изданието е решена коментарно, като целта й е да въведе читателя в някои по-сложни и по-малко известни проблеми, свързани с Дякона. Най-добрият начин да почетем Левски, каза Джавезов, е като популяризираме неговото документално наследство. Може би затова и някои от биографичните подробности за него все още не са изяснени. Защото могат да бъдат обект на интерпретации. Затова, вместо тях, Левски е описвал по-важите и съществени неща, като някои от принципите в нравствента "Нареда", в която специално място отделя на съгласието, братството, съвършеното равенство между всички народности, на хуманизма,политическото, националното равенство и социалния прогрес, реда, дисциплината и др.Именно чрез тях може да се повдигне и изгради храма на първата свобода и да се даде всекиму нужното, по неговите думи. Затова най-вярно и точно нашият Апостол на свободата, обобщи Джавезов, се разкрива в тези написани от него редове, които доказват, че той стои здраво във всичко онова, което казва и върши. Затова най-важната задача на нашата фондация е да издирва и предава на поколенията цялото духовно богатство на документално наследство на Апостола на свободата.

Завърши лекторския сезон "Училище на Духа"

С три последователни лекции на Риния в Кърджали на 17 юни, в Карлово на 24 юни и в Хасково на 28 юни завърши тазгодишният сезон на лекциите "Училището на Духа" , организирани за трета поредна година от клуб "Будител" при РБ "Н.Й.Вапцаров". Следващият сезон ще продължи през месец септември.

За възраждащата и изцеляваща сила на думите

По идея на клуб „Будител” и клуб „Неиздадени ръкописи” към Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” в Кърджали се проведе поетично-пролетен празник с участието на местни творци и любители на поезията. Така всички заедно отпразнуваха Първа пролет, Световния ден на поезията и Пролетното равноденствие. Свързвайки тези три празника, те потърсиха връзката между пролетното тайнство и енигмата на духовното и материалното плодоносие. Опитаха се да надникнат чрез общуването с поезията в свещеното време, изравняващо земните и небесните енергии и носещо живия пролетен еликсир на духовната трансформация.
Такава е била и идеята на Генералната конференция на ООН по въпросите на образованието, науката и културата /ЮНЕСКО/, когато е обявила през 1999 година 21 март за Световен ден на поезията. Освен да се популяризира писането, публикуването и четенето на поезия, чрез нея да се погледне на света от друга перспектива, тази която открива красивото, истинското, ценното в човека и в света около него с помощта на изцеляващата и възраждаща сила на думите.
Участниците в тройния празник приветстваха своя съгражданин и поет Венцеслав Стайков с неговата 50-годишнина и с новата му книга „Пейзаж с римски мост”, а той сподели с тях своите поетически вълнения. За поетичните си изпълнения и за одухотворяващото им присъствие в града местните творци получиха много поздрави и от общинската управа и от местни граждански структури.