Архив 2015













Сприятеляване с книгата

С обич към четенето и знанието

Второкласници от СОУ “Отец Паисий” гостуваха в Детския отдел на РБ “Н.Й.Вапцаров”. Те разгледаха книжния фонд и повечето проявиха желание да станат читатели на библиотеката. Някои от тях си носеха и свои книжки и показаха доколко са овладели четенето. Споделиха с библиотекарите своите предпочитани автори, заглавия, стихове и приказки. Изпълниха песнички за наближаващата Коледа и Нова година. Поетесата и дългогодишна библиотекарка Лияна Фероли също им почете стихове, гатанки, посветени на буквите, книжките, на идващите празници, които подтикнаха малчуганите да споделят свои мисли за значението на книгата, на знанието, на взаимопомощта, на смисъла да даряваш радост, не само по време на празници, на тези, които са в затруднено положение. Предколедното четене завърши с взаимни пожелания за нови срещи на децата с книгите. Изявата е част от програмите на училищата и библиотеката за насърчаване интереса и любовта към четенето.




„Да си върнем Младежкия дом” събра много приятели и съмишленици”




Инициативата на Регонална библиотека „Никола Й. Вапцаров ” „Да си върнем Младежкия дом” събра в парк „Горубсо” много приятели и съмишленици, които застанаха зад тази кауза. Младите хора на Кърджали изработиха инсталация със своите послания, и показаха, че искат да имат свой дом, място където да се срещат, да се учат и развиват своите умения и таланти. Теодор Колев от СОУ „Отец Паисий” прочете обръщение към кмета на Кърджали Хасан Азис от името на ученическите съвети на СОУ „Отец Паисий”, ГПЧЕ „Христо Ботев” и СОУ „Петко Р. Славейков”. Носителката на титлата „Мис Кърджали 2015” Мадлен Караиванова също застана зад идеята за възраждане на Младежкия дом. Млади изпълнители изявиха своите таланти пред събралото се множество от приятели, родители, съмишленици, медии. Гост на проявата беше доц. Александър Николов, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски”, мениджър на Проекта „Библиотеката - обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца”.
Събитието се реализира с партньорството на Дружество "Приятели на САЩ”, Сдружение” Инициатива за развитие - Кърджали решава”, Сдружение „Устойчиво развитие”, Сдружение „Академия БГ”, Сдружение „Жени за жени”, Сдружение „Перперикон”, Сдружение „Туристическо дружество "Кърджали", Сдружение “Аз искам да дишам”, Клуб “Будител”, Клуб “Неиздадени ръкописи”, Народно читалище „Обединение 1913”, Народно читалище "Петър Мирчев 1954”, Народно читалище "Родопски фар 1938", Народно читалище "Гео Милев 1962”, Сдружение „Възраждане 2004”, Национална асоциация „Зелен свят”, Училищното настоятелство на основно училище „Климент Охридски”, Училищното настоятелство на СОУ „Владимир Димитров – Майстора”, Училищното настоятелство на СОУ„Отец Паисий”, ГПЧЕ „Христо Ботев” и други неправителствени организации, граждански сдружения и читалища, организации и личности.
Проявата е в рамките на Проект „Библиотеката - обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца”, който Регионална библиотека”Н.Й.Вапцаров” изпълнява в партньорство с Фондация „Глобални библиотеки – България” , Фондация „Помощ за благотворителността в България”.
http://www.novjivot.info/2015/12/07/35109/








 Регионална Библиотека „Никола Й. Вапцаров”
организира събитие под надслов

„Да си върнем Младежкия дом”

 По случай Международния ден на доброволеца, който светът отбелязва всяка година на 5-ти декември, Регионална Библиотека „Никола Й. Вапцаров” организира събитие под надслов „Да си върнем Младежкия дом”, което ще се състои на 5-ти декември 2015 г. от 11.30 ч. пред Младежкия дом. Партньори на инициативата са Дружество "Приятели на САЩ”, Сдружение” Инициатива за развитие - Кърджали решава”, „Сдружение за устойчиво развитие”, Сдружение „Академия БГ”, Сдружение „Жени за жени”, Сдружение „Перперикон”, Сдружение „Туристическо дружество "Кърджали", Сдружение “Аз искам да дишам”, Клуб “Будител”, Клуб “Неиздадени ръкописи”, НЧ„Обединение 1913”, НЧ "Петър Мирчев 1954”, НЧ "Родопски фар 1938",НЧ"Гео Милев 1962”, Сдружение „Възраждане 2004”, Национална асоциация „Зелен свят”, УН на ОУ „Климент Охридски”, УН на СОУ „Владимир Димитров – Майстора”, УН на СОУ„Отец Паисий”, ГПЧЕ „Христо Ботев” и други неправителствени организации, граждански сдружения и читалища, организации и личности, които желаят да насочат вниманието на общността към възстановяването на Младежкия дом на град Кърджали.

Програма на събитието – 5 декември, събота, 11:30 ч.

- Пред централния вход на Младежкия дом ще бъде поставена инсталация от табла и постери, изработени от младежите, които ще заявят какво биха искали да има в Младежкия дом на Кърджали.
- Откриване
- Обръщение към кмета от ученическите съвети на СОУ „Отец Паисий”, СОУ „П.Р.Славейков” и ГПЧЕ „Хр.Ботев”
- Обръщение на Мадлен Караиванова – „Мис Кърджали 2015”
- Младите хора ще изявят своите таланти на импровизирана сцена в подкрепа на идеята за връщането на Младежкия дом в живота им.

Международният ден на доброволеца за първи път се чества през 1985 г. по инициатива на ООН, когато световната организация приканва правителствата и неправителствените организации от всички страни да изкажат уважението и благодарността си към доброволците и да дадат по-голяма гласност на дейността им. На този ден обществото отдава почит към хората, които с безвъзмезден труд помагат за подобряването на живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ.
Участвайте в събитието като доброволци, творци или просто зрители!

Допълнителна информация за Младежкия дом в Кърджали:
През 1970 г. в парк „Горубсо” е открит Младежкия дом в Кърджали. Проектът е дело на архитект Борис Камиларов. Част от средствата за построяването му са осигурени с доброволен труд на младежите. Много бързо той се превръща в център за откриване и надграждане на творческите умения и заложби на младите хора. Домът разполага със зала, кътове за тихи игри, Окръжната библиотека /сега Регионална библиотека/ създава там свой филиал, има зали за различни кръжоци и други извънучилищни занимания. Кафе-сладкарницата е любимо място за срещи между младите хора и срещи с изявени творци и дейци на изкуството и културата от региона и страната.
От 1996 г. работата в Младежкия дом постепенно затихва, за да се стигне до неговото затваряне. Днес гледката е печална: потрошени стъкла, падаща мазилка, олющени стени, една бавно разрушаваща се сграда.
Общинското ръководство прави опити да поднови сградата. Подписва се договор и домът се ремонтира, но след това отново е оставен на произвола на съдбата. През 2014 г. Младежкият дом е включен в проект „Техническа помощ за развитието на град Кърджали”, финансиран с европейски средства. В него е заложен и основен ремонт, както и мерки за енергийна ефективност в сградата. Младежкият дом е включен в индикативната програма на общината за следващия програмен период 2014-2020.

Крайно време е талантливите млади хора да имат своя дом с уютни и модерни зали! Младите хора на Кърджали настояват :
„ Да си върнем Младежкия дом” !

Анкета -
Подкрепяте ли идеята за възстановяване на Младежкия дом?







На 2 декември от 11:30 часа в галерия „Средец” на Министерството на културата e открита изложбата „Джими” в памет на художника Джемал Емурлов /1948-2014/ . О рганиз атори на изложбата са Галерия „Средец” на Министерството на културата , Община Кърджали и Регионален исторически Кърджали.
Експозицията включва творби от 80-те и 90-те години на ХХ век от фонда на художествен отдел „Станка Димитрова” при Регионален исторически музей в Кърджали. Експозицията представя портрети, исторически композиции, пейзажи и др., които авторът разработва в цялото си творчество. А ртистичната рисунка , по-монохромният или интензивен колорит , стремежът да се изведе една естетическа формула както в антропоморфен, така и в пейзажен план оформя т художествения почерк на художника, който остава един от най-интересните автори на живописта у нас.
Джемал Емурлов е роден през 1948 г. в с. Чифлик, община Кърджали. Завършил е Художествената академия в София в края на 70-те години. Успява да се наложи заедно с автори като Георги Трифонов, Вежди Рашидов, Емил Стойчев, Янаки Кавръков и др. Джемал Емурлов е един от утвърдените български художници – негови работи са част от фондовете на много галерии в страната – само Националната галерия в София притежава 11 негови картини.
Дългогодишен председател на Дружеството на художниците в Кърджали Джемал Емурлов е и един от създателите му, наред със Станка Димитрова, Георги Трифонов, Васил Василев и др.





Вълшебната пръчка не е само в приказките

Тя е и вътре в нас. В нашето съзнание, в подсъзнанието ни, в нашите мисли, представи, в нашето отношение към света, в нашата любов към всеки и към всичко... Сътворяването на реалността започва отвътре навън. Каквото излъчим от нас, това и срещаме. Квантовата реалност, в която живеем, отразява огледално това, което изпращаме към другите. Доказа го и квантовата физика.
Това казаха пред кърджалийци Динко Иванов и Ирина Червенкова - авторите на “Книга за всеки българин”. Те се убедили в този основополагащ принцип за сътворяване най-вече по пътя на своя опит, започнал след многогодишно търсене на изход от многобройните им здравни проблеми.
След като проучват, систематизират и комбинират различни древни и по-съвременни практики за алтернативно лечение, създават своя система за цялостно енергийно прочистване, хармонизиране и стабилизиране на клетките на нашите органи.
После решават да споделят това познание, което им помага да постигнат физическо и психическо здраве, написват книгата си, създават Школа за усмивки и вече пет години разпространяват своята оздравителна система. Книгата им за две години е преиздадена три път, разпространена е не само в България, но и в много европейски страни, както и в някои отвъд Океана.
С тази книга, казаха Динко и Ирина, целим да дадем надежда за всеки, който вече е решил, че положението е безнадеждно, но да бъде и един наръчник за профилактика, за да не се стига изобщо до заболявания. Да насърчим волята, категоричната решимост, усилията и отговорността за нашето здраве.
Ггостуваха и на ученици от СОУ “П.Р.Славейков”










Основният завет на Тангризма: “Душа, душа да не поробва и Дух, духа да не подвежда” ще ръководи бъдещата
еволюция на човечеството

Сега се изпълнява алхимичната програма на нашата
човешка раса за духовно съзряване

По покана на РБ “Н.Й.Вапцаров и НЧ “Обединение 1913” на кърджалийци гостува прочутият наш писател-езотерик и тангрист Спас Мавров, придружен от съпругата си – астроложката Катерина Гогова, съавтор на последната глава в представената от тях книга “Алхимията като наука. Стана така, че дълго отлаганата с тях среща се осъществи, съвсем не случайно, тъкмо в разгара на извършващите се в момента разрушително-трансформиращи процеси. Присъстващите на срещата имаха голяма нужда да чуят причините за тях и при огромен интерес в продължение на близо 4 часа се запознаха с част от неординерните познания, изградени на базата на задълбочените изследвания на Мавров върху колобърските традиции на древните българи, почитали Тангризма, от който са тръгнали всички останали учения и религии. Бог Танг-Ра за тях е Централното слънце на нашата Вселена. Непроявеният, който проявява видимия свят и чрез който светът е божествен, съдържа качествата на “семената”, с които той е “посял” Реда и видовете на различните Родове. Създал ги е, преди да започне Съ-творяването, когато Бог става Господ Бог /Амон-Ра, Синът/. Но тъй като Господ Бог /Елохимният Син/ е в Съ-творчество с планетния Господ /на планетата Земя/ – Княза на планетата, наричан Луцифер, Йехова, сътворителните процеси се разгръщат в непрекъснато противоборство между съзидателните и разрушителните сили. В него често взимат връх т.н тъмни сили, при което също се осъществява алхимичната програма на нашата Пета коренна раса за еволюционното съзряване на човечеството чрез личността , докато съзнанието й придобие всички аспекти на душевното и постави наченките на духовното разбиране. Но до нейната реализация, според Мавров, достигнат само онези личности, които могат да постигнат високите вибрационни нива на единство между психичните и химичните атоми по сродство и с категоричния стремеж да отработят своите кармични зависимости.
Катерина Гогова обясни, че алхимичните трансформации в човека са подчинени на Закона за четвъртичността. И се дължат на стремежа му да балансира в себе си четирите елемента, от които е съставен – огън, вода, въздух, земя. Че във всички древни лечителски практики и философии пътят към човешкото здраве е посочен като баланс между тези четири елемента. Така хората и техните семейства еволюират чрез еволюцията на своите атоми по химично, по психично и кармично сродство, за да стигнат до етапа на просветлено съзнание, до задействането на програмата за Космичния човек. Защото главна роля в тях започват да играят Атомите по Духовно Сродство. Тоест, ръководството на живота им се поема изцяло от Твореца и физиката, химията, психиката им вече не са на подчинение на Княза на материалния свят, в който ръководен принцип е “всичко яде всичко”. Така завършилите успешно “земното училище” се подготвят за преминаване в “по-горен клас” на друга планета под ръководството на Атомите по Духовно Сродство. А пътят на естествената еволюция на човечеството, за разлика от днешната насилствена и драстична, преминава през алхимичните процеси. Основният завет на Тангризма пък: “Душа душа да не поробва и Дух духа да не подвежда”, ще играе основна роля за тяхното успешно протичане.
За това ще съдейства особено много и идването на Иисус Христос, наричан от колобрите Иисаа, Иса-Ра, в края на най-тежкия период на цикъла Кали-юга, за да ръководи и изпълни Програмата на Танг-Ра за еволюция на хората. Затова казва:”Аз и Отца – едно сме!” и “Аз съм Алфа и Омега!”. Защото ръководи процеса на трансформиране като начало и край на един велик период от душевната пробуда на човечеството, чрез служението на двата космически народа – траки и българи.










Регионална библиотека “Никола Й. Вапцаров” осигурява информация и помощ по конкретни нужди за организационното развитие на местните нестопански организации от региона на Кърджали

От 3-ти до 5-ти ноември 2015 г. регионална библиотека “Никола Й. Вапцаров” домакинства обучение на представители на 15 нестопански организации от региона на Кърджали като по този начин осигурява основа за подобряване на индивидуалната им дейност , взаимното им опознаване и създаване на мотивация за общи дейности по важни за всички ила за голяма част от гражданите въпроси.

Темите на обучителните модули са:
•  Разработване на проект –логика, етапи
•  Планиране, целеполагане, определяне на резултати
•  Формиране и управление на бюджети
•  Формулиране на общностни проблеми
•  Практически примери, често допускани грешки, правила при правене на бюджет
•  Застъпничество – защо се прави, какво е, основни етапи
•  Съставяне на застъпническа цел и позиция
•  Мотивация за даряване - защо (не) даряват хората? Култура на даряване
•  Кои са възможните дарители – намиране и привличане на дарители
•  Методи за набиране на средства от индивидуални и корпоративни дарители
•  Доброволчество - мотивация, намиране и задържане на доброволци
•  Механизми на функциониране на медиите. Разбиране на спецификата на различните медии (печатни и електронни, национални и местни, всекидневници и седмичници)
•  Как да подобрим публичния образ на организацията с помощта на социалните медии и интернет
•  Как да организираме публична акция: защо е важна съвместната работа, отваряне към гражданите и активно привличане на поддръжници – доброволци, примерни събития: организиране на подписка, привличане на вниманието към проблем чрез флашмоб, арт-пърформанс, улична анимация и др., методи: срещи и дискусия, брейнсторминг, анализ и приоритизиране, вземане на решение с мнозинство, съобщение и събитие за медиите, атрактивни печатни материали

Лектори на инициативата ще бъдат Людмила Атанасова и Елица Баракова от фондация "Помощ за благотворителността в България" и представител ПР агенция „Интелдей солушънс“.

Обучението е четвъртата дейност в рамките на 10-месечен проект „Библиотеката – обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца“, който цели развитието на регионалните библиотеки като обединителен и ресурсен център за местното гражданско общество , създаването на връзки между НПО и гражданите и предоставянето на платформа за колективни граждански действия по важни местни проблеми и въпроси .

Проектът „Библиотеката – обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца“ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и се изпълнява от фондация „Глобални библиотеки – България“ в партньорство с Фондация "Помощ за благотворителността в България".




Отиде си тъжният веселяк
Малин Кацаров

"Смятам, че с хумор не се оцелява, но се изцелява. Затова и аз се стремя да държа перото си върху пулса на новия ни стар век, който мимикрира, че се движи напред. А който прави “кардиограмите” на този пулс, открива, че той се движи от много алогизми, абсурдизми. От една пълна абракадабра. Хиляди години му трябваха на човека да извърви пътя от маймуната до хомо сапиенса, но много бързо усвои хилядите маймунджулуци. Човекът намери време да донесе пръст от Луната, но няма време да каже на покойния си съсед: “Лека ти пръст, Иване!” Искайки да стане господар на природата, човекът стана роб на огромното сметище, което създаде. Накара роботите да работят за него, но не и своите деца. Човекът хем работи за равенството, хем организира съревнования. Пълен Абсурдикистан е животът му".

Малин Кацаров е роден на 18.03.1934 г. в с. Овчарци, Дупнишко. Хуморист и сатирик. Геолог по професия. Носител на орден за заслуги в науката “100 години геология”. Автор на шест книги – “Обич?! О, бич!”, “Напред, Земята е кръгла!”, “Неокастрени мисли” в две части, “Болка в рими”, “Луди млади години” , „Изстрадани мисли” . Подготвени са за печат книгите му “Шопски хумор”, “Философски есета”, “Родопски минерали” и пиесата “Демокрация по време на чума” . И ма всичките национални награди за афоризъм. През годините е печелил и първа, и втора, и трета награда. В Сатиричния театър са поставяни две негови пиеси „Не се разгащвай душевно” и „Че се измачиме, ама че я изгледаме”. Главните роли са изиграни от колосите в българския театър Никола Анастасов и Димитър Манчев. Автор е на десетки рационализации и изобретения в производството на бентонит. Над 6000 уникални образци от скъпоценни камъни с общо тегло тон и половина се намират в колекцията му. В Държавния архив пък има 460 автентични рецепти за лекуване с билки, събрани пак от него от някогашните баби, живели в Рила и Родопите.
www.novjivot.info




Кърджалийски творци и любители на писаното слово се събраха в Литературния салон „Петя Караколева“ в НЧ „Обединение 1913“ на творческа среща и рецитал под надслов „С ритъма на любовта“. Събитието се проведе като част от проявите, посветени на Дните на Кърджали.
Свои стихове за Кърджали и Родопите прочетоха изявени и не толкова известни поети от града. Сред имената бяха Вилдан Сефер, Иво Георгиев, Венета Филипова, Маргарита Павлова, Стоян Авджиев, Христина Въчева, Витка Димитрова, Лили Деликирева, Йорданка Господинова, Божидара Ангелова, Венцислав Стайков, Веселин Банчев. Много от тях споделиха свои скъпи спомени и изказаха с думи усещането да живееш в Родопите и да обичаш Кърджали. Хумористите Милка Дунгова и Минка Ганева също взеха думата и внесоха усмивка в залата. Своите нови, все непредставени книги, показаха Йорданка Господинова и Венцислав Стайков. Поетичната среща завърши с песен изпълнена от Никола Радиков – солист на групата за стари градски песни „Еделвайс“ към Военния клуб.
Организатори на проявата са Община Кърджали, клуб
“Неиздадени ръкописи” към Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров” и НЧ “Обединение 1913”.
literaturensviat.com




Стотици граждани на Кърджали се стекоха във фоайето на театъра вчера вечерта, за да станат част от тържеството по повод представяне на книгата „Кърджали 1912-2015 – Столетието“ на известната кърджалийска общественичка Теофана Текелиева. Организатор на проявата е в. „Нов живот“, а съорганизатори са община Кърджали, Театрално-музикален център, НЧ“Обединение 1913“, РБ “Н.Й.Вапцаров“, Военен клуб, Държавен архив, Съюз на българските журналисти в града и Обединен детски комплекс. В препълненото фоайе на театъра в топла и сърдечна атмосфера с авторката се срещнаха културни дейци, общественици, представители на институции, граждани, медии, приятели и почитатели на творчеството й. Още преди самото откриване на тържеството, множество кърджалийци обградиха авторката и с топлота й поднесоха цветя, докоснаха се до нея и й изказаха сърдечни поздравления, от което тя самата бе много развълнувана. Иван Бунков, главен редактор на в. „Нов живот“ и издател на книгата откри тържеството.




Като част от проявите, посветени на Дните на Кърджали,
клуб “Неиздадени ръкописи”
към
РБ “Н.Й.Вапцаров”
и
НЧ “Обединение 1913”

В И ==К А Н Я Т
на рецитал под надслов
„С ритъма на любовта”,

където поети и писатели ще посветят свои думи на
родния си град Кърджали, ще покажат и част от своите книги, ще раздадат автографи.

Заповядайте на 15 октомври от 17.30 часа във
фоайето на НЧ „Обединение 1913”

 Да празнуваш със слова за обич към родното

Добре е, че имаме празнични поводи за срещи с културата, със словото, чрез което даваме израз на отношението си, на чувствата си към хора, събития, към родното място. А чрез езика на разбирателството, на обичта, на любовта, това става най-вълнуващо и запомнящо се. За наша радост в нашия град това се случва доста често.
Да празнуваш с думи на признание и почит, е подарък и към изреклия ги, и към тези, за които са предназначени. Защото думите припомнят зародилата ги, причинилата ги любов. Извеждат я навън, умножават я и така подготвят сърцата ни за нова любов, за ново влюбване. Помагат ни да усетим, да почувстваме самото съществуване като празник, като подарък от живота, за което обикновено се досещаме само при изключително катастрофални събития, каквито се случват сега особено често.
Затова нека всички заедно да направим празника на думите особено празничен!

Слова на поети за Кърджали и Родопи




В рамките на програмата за Дните на Кърджали на
14 октомври /сряда/ от 18 часа
във фоайето на
Драматично-кукления театър “Димитър Димов” ще бъде представена книгата
„Кърджали 1912 – 2015 – Столетието“
на Теофана Текелиева

Организатори на събитието са Община Кърджали, в. “Нов живот”, НЧ “Обединение 1913” и Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров”.
Заповядайте!




Регионална библиотека
“Никола Й. Вапцаров”
оказва подкрепа на
читалищата от региона
на Кърджали


От 6-ти до 8-ми октомври 2015 г. регионална библиотека “Никола Й. Вапцаров” домакинства обучение на представители на 15 читалища от региона на Кърджали като по този начин осигурява информация и помощ по конкретни нужди за организационното развитие на местните читалища.

Темите на обучителните модули са:
•  Разработване на проект –логика, етапи;
•  Формулиране на общностни проблеми;
•  Практически примери, често допускани грешки, правила при правене на бюджет;
•  Застъпничество – защо се прави, какво е, основни етапи;
•  Съставяне на застъпническа цел и позиция;
•  Мотивация за даряване - защо (не) даряват хората? Култура на даряване;
•  Кои са възможните дарители – намиране и привличане на дарители;
•  Методи за набиране на средства от индивидуални и корпоративни дарители;
•  Доброволчество - мотивация, намиране и задържане на доброволци;
•  Механизми на функциониране на медиите. Разбиране на спецификата на различните медии (печатни и електронни, национални и местни, всекидневници и седмичници);
•  Как да подобрим публичния образ на читалището с помощта на социалните медии и интерне.т

Участието на представителите на читалищата от региона в обучението ще бъде реалната основа за подобряване на индивудалната им дейност, взаимното опознаване и създаване на мотивация за общи дейности по важни за всички или голяма част от гражданите въпроси.

Лектори на инициативата ще бъдат Людмила Атанасова и Елица Баракова от фондация "Помощ за благотворителността в България" и Деница Сачева, председател на Българската асоциация на ПР агенциите и основател на ПР агенция „Интелдей солушънс“.

Обучението е третата дейност в рамките на 10-месечен проект „Библиотеката – обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца“, който цели развитието на регионалните библиотеки като обединителен и ресурсен център за местното гражданско общество , създаването на връзки между НПО и гражданите и предоставянето на платформа за колективни граждански действия по важни местни проблеми и въпроси .

Проектът „Библиотеката – обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца“ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и се изпълнява от фондация „Глобални библиотеки – България“ в партньорство с Фондация "Помощ за благотворителността в България".




РБ „Никола Вапцаров”
бе домакин на еднодневно информационно изложение
на неправителствените организации от района
на Кърджали

Библиотеката отново доказа себе си като обединителен център за общността и гражданския сектор в региона, като събра и представи на едно място обществени каузи важни за региона на Кърджали и нестопанските организации, които ги защитават.

Спаска Тарандова, координатор по проекта , от страна на фондация „Глобални библиотеки – България“ приветства присъстващите представители на гражданския сектор, журналистите и гостите. Тя ги запозна с целите на проекта, след което предостави възможността на местните нестопански организации да представят дейността си. Сдружение „Инициатива за развитие – Кърджали решава”, Източно-родопски регионален съвет по краезнание , НЧ “Обединение 1913 “, АРИРИ, НА „Зелен свят” , ГС „Аз искам да дишам”, Тракийско дружество „Димитър Маджаров”, Астрономически клуб "Вега", Сдружение „Устойчиво развитие”, Дружество „Приятели на САЩ“ и Сдружението „Академия Бг “ , са само част от участниците, които представиха работата си по проекти, да покажат обществената значимост на каузите си и да привлекат съмишленици в лицето на гражданите, местния бизнес, местните власти и медиите. Регионалната библиотека от своя страна затвърди ролята си на ресурсен и обществено ангажиран обединителен център, средищна точка на всички заинтересовани страни. В хода на разговорите около изложените щандове се зароди идеята такива срещи да се организират в края на всеки месец, за обмяна на добри идеи и практики. Всички присъстващи приветстваха идеята.
По-късно през месец ноември предстои да се осъществи следваща дейност по проекта „Подкрепа на активните НПО и неформални групи да придобият важни умения за развитие на организациите си според текущите им нужди”. Тази дейност включва организиране на 3-дневни обучения за НПО в библиотеката в Кърджали и съответно в другите два целеви района. Темите на модулите ще бъдат: планиране, целеполагане, определяне на резултати – какво стои зад успешното писане на проекти по целеви програми; формиране и управление на бюджети; използване на медии включително социални медии за привличане на поддържници; привличане на доброволци и дарители; застъпничество – заедно изискваме решение на общностни проблеми.
Информационното изложение се организира в рамките на проект „Библиотеката – обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца“ и се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и се изпълнява от фондация „Глобални библиотеки – България“ в партньорство с Фондация "Помощ за благотворителността в България".




Регионална библиотека “Никола Й. Вапцаров” ще домакинства информационно изложение на неправителствените организации от района на Кърджали

На 28 септември 2015 г. (понеделник) от 16.30 ч. Регионална библиотека “Никола Й. Вапцаров” отново ще докаже себе си като обединителен център за общността и гражданския сектор в региона като събере и представи на едно място обществените каузи важните за региона на Кърджали и нестопанските организации, които ги защитават.
Местни представители на НПО от региона на Кърджали ще имат възможност да представят работата си и проектите си, да покажат обществената значимост на каузите си и да привлекат съмишленици в лицето на гражданите, местния бизнес, местните власти и медиите. Те ще имат възможност да раздадат информационни материали, да излъчат реализирани от тях аудио-визуални продукти, да демонстрират ползата от работата си за местната общественост. Регионалната библиотека от своя страна затвърждава ролята си на ресурсен и обществено ангажиран обединителен център, средищна точка на всички заинтересувани страни. Информационното изложение ще спомогне за информираността на обществото за нуждата и целите от НПО сектора, а сътрудничеството на регионалната библиотеки с НПО сектора ще даде гаранция за единство на общественозначимите цели.
Информационното изложение се организира в рамките на проект „Библиотеката – обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца“ и се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и се изпълнява от фондация „Глобални библиотеки – България“ в партньорство с Фондация "Помощ за благотворителността в България".




Регионална библиотека
„Н. Й.Вапцаров” получи 400 тома литература дарение от Софийския университет

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев лично връчи дарение от 400 тома с научна и художествена литература на Регионалната библиотека „Никола Йонков Вапцаров” в Кърджали. В последните години се стремим да подпомагаме регионалните библиотеки тъй като те имат известни затруднения при набавянето на най – новата литература, а ми се струва, че за да напредва една държава е необходимо тя да има хора, които да могат да четат и да мислят, и да използват в практиката това, което са научили от книгите, каза професорът. Библиотеката е четвъртата в страната, която получава дарение от а Софийския университет. Университетското издателство „Свети Климент Охридски” е едно от най-големите издателства на научна литература в България. Някои от книгите, които дарявам са с лични послания към мен от авторите. Професорът допълни, че книгите трябва да се четат, а не да остават по лавиците. Книгата е жива, докато я четат читателите. Една книга линее, ако тя не бъде разгръщана. Кърджали е град, в който съм участвал в няколко научни конференции, но той е и студентски град, а студентите имат нужда от новата научна литература, каза проф. Илчев.
Кметът на КърджалиХасан Азис благодари на ректора и издателството за най-голямото по мащаб дарение на научна литература, което нашата библиотека получава. Надявам се, че литературата, с която се обогати фондът на регионалната библиотека ще се ползва от всички студенти в кърджалийска област и от хората, които се занимават с наука и научно-творческа дейност.
Библиотечните специалисти също благодариха на проф. Илчев. за предоставеното дарение. С него фондът става още по-ценен и дава възможност на нашите читатели от целия регион да ползват най-новата научна литература, каза Уляна Ганева, изпълняващ длъжността директор. Ние вече притежаваме 380 заглавия от издателството на Софийски университет. Тя сподели още пред журналистите, че при стартирането на автоматизацията на регионална библиотека и инсталирането на специализиран библиотечен софтуер първото заглавие, което библиотечните специалисти са въвели в електронния каталог е издание на университетско издателство „Свети Климент Охридски”.




Библиотечни специалисти от РБ “ Н.Й.Вапцаров” гр. Кърджали и представители на читалища от региона участваха в практическо обучение, чиято цел беше да   придобият знания и умения за ефективно прилагане на ролята им на общностни центрове. В рамките на три дни /13.07-15.07.2015г./ лекторите на обучението Людмила Атанасова и Елица Баракова от Фондация "Помощ за благотворителността в България", и Спаска Тарандова от Фондация „Глобални библиотеки – България” дискутираха с обучаемите за начините, по които може да бъде постигнато ефективно взаимодействие на Регионалната библиотека и читалищата от региона с местни структури на гражданското общество и нуждата от ефикасно участие и застъпничество за местни каузи в сферата на културата и образованието.
Обучението е първата дейност в рамките на 10-месечен проект „Библиотеката – обединителен център на НПО сектора и общността в региона на Кърджали, Разград и Враца“, който цели развитието на регионалните библиотеки като обединителен и ресурсен център за местното гражданско общество, създаването на връзки между НПО и гражданите и предоставянето на платформа за колективни граждански действия по важни местни проблеми и въпроси.  

Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и се изпълнява от фондация „Глобални библиотеки – България“ в партньорство с Фондация "Помощ за благотворителността в България".




“Алиса в страната на чудесата”
на 150 години – 4 юли

Логиката е да нямаш нужда
от логика

Вече 150 години, откакто “Алиса от страната на чудесата” навестява не само децата, но и всички търсещи смисъла на живота хора. Откакто пушещата наргиле гъсеница, седяща върху гъба, пита любопитното малко момиченце Алиса: "Коя си ти?". Оттогава и всички четящи книгата си задават същия въпрос. А това, че отговорът все не идва, подържа и нестихващия интерес към шедьовъра, публикуван през 1862 година. Луис Карол разказва за пръв път историята на Лудия Шапкар, Лигавата Костенурка и Кралицата на Сърцата на 4 юли същата година, докато с приятел возят с лодка 10-годишната Алис Лидел и двете й сестри по р. Темза в Оксфорд. А след шест години Л.Карол издава и "Алиса в Огледалния свят", за да продължи да обръща наопаки света на възрастните, да го показва през очите на седемгодишно дете. За да става преливането между световете на децата и на родителите и първите да могат свободно да растат, а вторите да не забравят вълшебството, което са имали като малки. Пребиваването в изпълнения със забавни и налудничави на пръв поглед “безсмислици” свят на книгата ни кара да се замислим за устройството и смисъла на битието, на живота, на различните реалности и измерения, за неповторимостта и красотата на всеки един миг. А всъщност, Чарлс Доджсън, преподавател по математика в Крайст Чърч, Оксфорд, избрал псевдонима се Луис Карол, е бил наясно, че в житейската ни квантова реалност всичко е възможно, неустойчиво и непредвидимо. Освен, може би, любовта и вярата в доброто.
”Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно ?"

/Цитати от "Алиса в страната на чудесата"/
"Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там."
"Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска…"
"У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо."
"Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята."
"Първо приключенията – каза Грифонът. – Обясненията отнемат толкова ужасно много време"
"Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш."
"Не мога да се върна към вчерашния ден – тогава бях друг човек."
"Тръгни от началото и продължи, докато стигнеш края. Чак тогава спри."
"Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо"
"Ако пиеш много от бутилка, на чийто етикет пише „отрова”, ще ти се отрази, рано или късно."
"Какво е животът, ако не един сън?"

"- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго."

"Ти си луд. Откачен! Не си наред с главата... но ще ти кажа нещо... точно тези хора, са най-добрите на света"
"От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката."
"За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга."
"Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно ?"




На 03.07.2015 г. завърши обучението на втора група читатели по начална компютърна грамотност в информационен център "Библионет" към РБ "Н.Й.Вапцаров". След 5-дневен курс за придобиване на актуални знания и умения за работа с модулите: Windows 7, Word 2007 и Internet, участниците получиха удостоверения за успешно преминато обучение.




Книга - памет за сеячите на словото в Родопите

“Хроники за словото” - една особено ценна и неделима част от историята на Кърджали и региона книга

Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров” и НЧ “Обединение 1913” представиха книгата “Хроники за словото” на дългогодишния журналист и кореспондент на БТА Петър Бакалов. Нейният редактор, журналист в Общинско радио “Кърджали”, Павел Тенчев я определи като книга-памет за хората от недалечното ни минало, които чрез силата на писаното и говорящо слово прокараха пътеките на духовността в Родопите. Пътеки прераснали в пътища, водещи и в бъдещето, благодарение на героите в „Хроники за словото” - журналисти, публицисти, поети, фотографи, творци, обединени от гражданските и естетическите им позиции, независимо от превратните и трудни времена, в които са творили. Благодарение на личностите, които са формирали общественото мнение в продължение на повече от век. Това прави книгата особено ценна и неделима част от историята на Кърджали и региона, подчерта Тенчев.
Книгата на Бакалов ни припомня за първата журналистика в Родопите, Мара Михайлова, за потомъка на един от първите фотографи, неуморимия фотограф Иван Гунчев, отразил в продължение на повече от 50 години в над 1 000 000 кадри живота край Арда, за гласа на поета, писателя, преводача, който се помни и днес – Георги Талев, за Русин Тенчев, който бе част от вдъхновението на Дора Габе да напише прословутото си стихотворение „Почакай, слънце” , за Йордан Пекарев, който наля основите на съвременната журналистика в Кърджали; за други главни редактори на вестник „Нов живот” /школа в журналистиката/, като Симеон Петров и Нешо Павлов, за краеведа описал боевете от Родопите до Алпите през Втората световна война Георги Дачев, за Скитника между звездите, който остави школа в Кърджали, Михаил Иванов, за Балин Смилянов, Сеид Керимов, Филип Хорозов, Димо Щинов – Херца, Стефан Султанов… Книгата посвещава редове и за сега живеещия доайен на словото Тодор Мухтаров, както и за още много други духовни „строители” на съвременен Кърджали, по думите на Павел Тенчев, без които днес градът и регионът нямаше да бъдат същите.
В „Хроники за словото” можем да чуем гласовете им чрез техни текстове и чрез гласовете на техни колеги и близки. А авторът на книгата допълва, обобщава този многогласен и диалогичен разказ, в който си дават среща поне три рода с представители от две поколения – родители и деца. Така се усеща още по-осезаемо духът на времето, изпълнен с много изпитания и противоречиви събития. Чува се гласът на изпиталите и болките, и радостите на преминалите през тях, които коментират възлови и променили живота ни събития. Особено полезен ориентир в тези позабравени дни ни предлага приложения в книгата календар, който ни информира за датите на по-важните събития, свързани с Кърджали и региона, случили се в 12-те месеца на различните години. Така рубриката “Календар” преминава като свързващо звено по 120-те страници на „Хроники за словото”.
Петър Бакалов разказа как се е стигнало до идеята за книгата. Попадайки на единствения брой на в. “Журналист”, издаден по повод 10-годишнината от учредяването на журналистическото дружество в Кърджали и на материалите в него, посветени на починали колеги, почувствал отговорността да запази паметта за тях. Още повече, че той се оказва свързващото звено между пионерите в родопската журналистика и поколението след тях . Познавал е всичките, писал е за повечето от тях. И тъй като времето изтрива някои от следите, от спомените, решава да събере текстове, снимки и впечатления за колегите си, въпреки че списъкът им все нараствал. Поканва някои техни близки, колеги, също да споделят свои съкровени спомени за тях. За да остане създаденото, преживяното и тази памет да се съхрани и пренесе напред във времето. Вярвам, че младите ни колеги, библиотеките, читалищата също ще помогнат това да се случи, подчерта Бакалов, и в тази посока рядко срещан жест направиха семейство Роза и Христо Ташеви, които откупиха част от тиража на книгата и пожелаха тя да се съхрани в хранилищата на културните и някои образователни институции в града ни.
Накрая на представянето на “Хроники на словото” Бакалов бе поздравен от свои колеги по перо, от поканените сродници на неговите герои, сред които бе и Бахар Чаушева, дъщеря на Сеид Керимов, която работи като медицинска сестра в Стокхолм. Развълнуван от признанието и благодарността им, той раздаде поименни автографи на всички уважили събитието.




Кърджали - висота и красота,освобождаваща
духа с мили ласки

В деня на инициативата Мултикултурния град /4 юни/Артдвижение “Кръг” представи специалното илюстрирано издание „За Кърджали с любов”, в което участват 22-ма млади кърджалийски автори. Някои от тях вече са далеч от Кърджали, дори са в други точки на света, но всички пишат за своя град с любов, с усещането за аромата на детството, за топлотата и свежестта на родното огнище, към което един ден човек винаги се завръща, независимо къде го е завел животът. Защото без пътепоказателя на тази любов в сърцето никой не намира след дългите пътешествия обратния път за връщане у дома, в Кърджали. В града, който освобождава духа ни с мили ласки, който е една цялост, родена от любовта към всичко Божие около нас, по думите на Нукет Данаджиева, една от авторките на сборника „За Кърджали с любов”. Най-младата авторка /Есин Азис/ в книгата е на 12 години и казва, че южният вятър, южното слънце и горещата южна любов винаги ще я връщат в родния й град, дори и от другия край на света. А най-възрастната /Симона Рафи Хорсикян, наш републикански шампион по тенис на корт, сега изявяваща се в САЩ/ е на 23 и още отсега тъгува по родния край, затова нощем изминава мислено 7580-метровия мост, свързващ Бостън и Кърджали. 17-годишната Надежда Стефанова пък усеща радостта от простичкото щастие да откриваш голямата душевност в малките неща, да живееш в малък, но пулсиращ с любовта на едно огромно, единно сърце, град – това на Кърджали, в което пулсират сърцата на неговите жители, можещи да поберат целия свят. А Окан Моллов /на 19 г ./ вижда причината за тази любвеобилност, лъчезарност на хората в Кърджали в това, че той е “градът на Слънцето”. Докато свежестта пък на южния град, според 18-годишния Ахмед Юсуф, идва от неповторимо съчетаващите се в него новости, открития и традиции. И тъкмо, казва той, това съчетание на вечните промени с трайните спомени, прави един град истински . Биляна Хаджикянова /18 г./ пък нарича родния си град свято място, огряно от светлината на широките, искрени, непознаващи завист и злини, усмивки на неговите хора. А Симона Михайлова си признава, че не й достигат думите, за да обрисува точно това място с толкова много висота и красота, побрало всичко нейно. Това място за Добрина Митовска /17 г./ пък й напомня за глътка свобода, за топла прегръдка, крило срещу студа, за стих и песен, внезапен аромат на летен дъжд и топъл чай. Жанет Гъдова /17 г./ пък добавя, че стойността на родния й град се крие в изкуството да живееш в него като в най-голямото семейство на добрите хора. А Сезай Бекир /15 г./ си мечтае да влезе в тази общност един ден и със свое семейство.







Проведе се осмият по ред Празник на изкуствата в СОУ “Й. Йовков”,
в който взеха участие със свои посвещения и рецитации членовете на клуб "Неиздадени ръкописи" към Библиотеката: Вилдан Сефер, Лияна Фероли, Минка Ганева, доц. Петко Кръстев, Тонка Хаджинакова и др.

В света на продължаващото дихание чрез виталността на младостта 

Или как да радетелстваш, да родителстваш, да се раздаваш, да се посветиш на събрания образ на детството и чистотата

Осмият по ред Празник на изкуствата "Денят на Нели" в СОУ "Й. Йовков" беше много специален, защото тази година училата и проявявалата художествените си дарби в това училище Нели Черкезова щеше да навърши 30 години. Но още на 22 душата й избра небесното школо. А както се каза в рецитала на нейните следовници – тя душата винаги избира по-доброто за нея място. Затова празникът, посветен на Нели, който с всяка година става все по-интересен и събира все повече радетели и привърженици, беше нещо повече от празник, а едно потвърждение на безсмъртната любов, един жизнеутвърждаващ повод да продължиш тази святост чрез багра, стих, музика. Чрез изкуство. Чрез насърчаването на детския талант. Чрез докосването до най-чистия детски свят, в който няма болка, а само обич и надежда... надеждата, че всеки миг е част от вечността чрез виталността на младостта.
В програмата, включваща рецитации, презентации, музика, на празника имаше толкова много нестандартни идеи за духа на предприемачеството в неспирното ученичество във всички сфери на живота, че проявата се превърна в един оригинален, нестандартен урок по духовна чистота, акцентуващ върху оставащите и след нас нравствени, морални достижения.
Стихотворни поздрави към организаторите и участниците в събитието поднесоха творци от Хасково /Мина Карагьозова, Стойка Мариновска/ , от Кърджали /Вилдан Сефер, Лияна Фероли, Тонка Хаджинакова, Минка Ганева/. Прозвуча и емоционално поднесен стих, изпратен от руска поетеса. Специален поздрав поднесе и доц. Петко Кръстев, работил в миналото като директор на училището. След което по традиция се премина и към оповестяването резултатите от конкурса за стих, есе и рисунка под мотото, взето от творчеството на Нели Черкезова, - “Може! Всичко е възможно!” Родителите на Нели - Веселина и д-р Тодор Черкезови бяха подготвили специални грамоти и подаръци за наградените. Те бяха връчени на проявилите се най-добре в конкурса за стихотворение в първата възрастова група от 8 до 13 години на Александър Гинчев /І място/, Веселина Ангелова /ІІ място/, Мария Бумбарова /ІІІ място/. А във втората възрастова група от 14 до 18 години – на Шадие Хасан /І място/, на Зеррин Мехмедали /ІІ място/ и Минчо Боюклиев /ІІІ място/. Наградите за есе пък отидоха при Мелис Вели /І място/, Ферит Фейзула /ІІ място/, Симона Яворова /ІІІ място/. Имаше и две поощрителни награди за Ивайло Пламенов и Зехра Дауд. Със специалната награда - цветна стъклопластика от кърджалийския художник Недим Ахмед Мустафа се сдоби Михаела Пашова за творбата й „Може! Всичко е възможно“ създадена в оригинална жанрова форма.На първо място в конкурса за рисунка пък се класира Диана Йорданова Табакова, а втората си поделиха Дуйгу Бейсим, Кумру Риза и Ебру Халил. Осмелилите се да творят по зададената тема учители, също си получиха своите заслужени награди - за разказ /Росица Русева/ и за есе /Здравка Тодорова/.
Накрая директорът на училището Недялка Кюпрюджиева и д-р Черкезов, директор на кърджалийската болница, изказаха своите заключителни и благодарствени думи към всички допринесли с работата си за превръщането на “Денят на Нели” в празник-апотеоз на младежкото вдъхновение.
Художественото творчество развива духа, каза д-р Черкезов. А от това най-много имаме днес нужда, защото човешкият живот стана напълно инструментализиран, опосредстван от техниката и в него вече няма автентика, природна естественост. Но, слава Богу, че това не важи и за младите хора. Затова трябва да заложим на тях, да ги поощряваме да предприемат все повече стъпки в тази посока. Да развиват духовната предприемчивост, както се стремят да правят това в училище СОУ “Й.Йовков”. А за това най-много помага художественото творчество, което развива креативност, поощрява търсачеството, неспокойството на духа. Затова и ние продължаваме да подкрепяме инициативата чрез изкуство, красота, естетика, да поощряваме този процес да не залинява, да не спира.За да продължава да има мечти, нови цели, нови идеали, нови брегове на духовното придвижване напред, подчерта д-р Черкезов.
Уникалният училищен празник на изкуствата, вероятно без друг такъв подобен аналог, който събира все повече почитатели и сред художествената интелигенция на града ни, доказа за тези осем години, в които се провежда, че няма по-жизнеутвърждаващ повод от този да превърнеш мъката в надежда. Да стоплиш болката с продължаващия дъх на твоето дете в сърцата на другите деца. И какво по-голямо от това родителско чувство в теб може да живее, от това, че в него битува необходимостта да радетелстваш, да родителстваш, да се раздаваш и за другите, да се посветиш на събрания образ на детството и чистотата. А бидейки в тази нейна сегашност, и ние техните родители, учители, приятели, също обитаваме този велик миг от вечността чрез младежката виталност.




Двоен празник в Кърджали

В деня на двете шестици /06.06/ в цялата страна навсякъде се чуваха призиви за четене. Сякаш невидими уста изричаха: “Почети с мен, прочети ме цялата, разлисти ме, аз съм утрешното случване на мечтаното… И колкото повече четеш, толкова повече ще ожадняваш за живототворящото слово…”
В шестия ден на юни за втора поредна година в страната ни се проведе Националната кампания "Чети с мен” под патронажа на президента Росен Плевнелиев, Министерство на културата и различни организации, свързани с четенето и грамотността. В нея се включиха много библиотеки, читалища, книжарници с различни инициативи, насърчаващи четенето. За Кърджали 6 юни съвпадна и с откриването на новия парк “Арпезос-Север 3”. Затова поводът за радост бе двоен. Така и повече деца, заедно с родителите им, посетиха импровизираната от Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров” лятна читалня в една от беседките на новия парк. Детската писателка и библиотекарка Маргарита Павлова почете от своите приказки на малките читатели, сподели техните вълнения и мечти, насърчи ги един ден и те да могат да ги описват в книги и да предават любовта си към тях на другите деца.








Евродепутатът
Мария Габриел и
Столична библиотека стартират
национална кампания
„Читател на годината”

 

Регионална библиотека „Никола Йонков Вапцаров” – Кърджали е част от Националната кампания „Читател на годината 2015”, инициирана Зам.-председателя на Групата на ЕНП в Европейския парламент Мария Габриел и Столична библиотека, с подкрепата на Българската библиотечно-информационна асоциация .
Целта на инициативата, която стартира в навечерието на 24 май, е да стимулира интерес към четенето сред всички възрасти. Кампанията е провокирана от изследване, според което 5% от българите не са прочели нито една книга през живота си. Близо 32% от пълнолетното население на страната споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а 27% са на мнение, че не е нужно да четат.
По регламент, всяка една от регионалните библиотеки, ще излъчи измежду своите читатели „Читател на годината 2015” на базата на най-голям брой заети книги през годината.
Наградата за всички отличени с приза е посещение на Европейския парламент в Брюксел, осигурено от евродепутата Мария Габриел.
Церемонията по награждаване на победителите ще се състои в Столична библиотека през месец декември 2015 г.










"Повторени сънища" - книгата-пътуване, търсещо единството на духа с душата  
Книгата с мистични фотописи на Николай Нинов "Повторени сънища" е потвърждение, че днешните ни мисли, представи, идеи и постъпки са последица от древната ни история, защото на духовно ниво има една закономерна взаимосвързаност и обусловеност. Тя бе представена в Кърджали точно на 7 май - Международният ден на радиото и телевизията, когато преди 120 години Александър Попов представя изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник и за първи път се предава информация чрез радиосигнали, чрез радиовълни. Оттогава до днес се стигна и до много по-далече, до радиониката, например, радиолечение чрез сигнали със специфична честота. А в бъдеще, вероятно, това ще прави мисълта, така както се случва в телепатията, в сънищата. И в книгата "Повторени сънища". Така и при нейния автор се тръгва от съня на мечтата по непознатото, жадуваното, сбъднатото отчасти и отново досънувано и се стига до едно придвижване още по-напред в духовно-материалното поле. Подтик за това движение се оказват тракийските светилища, тракийската мистика, които навестяват сънищата на Николай Нинов и пренареждат картината на запечатаните от фотоапарата му реалности, събуждат заспали чувства, забравени образи и символи. Малко или много - това са познати на всички ни преживявания. И тези настоятелно повтарящи се сънища, в които Бог сънува чрез нас, много често ни водят по пътя на истината, изкуството, красотата, на мъдростта. А когато това се отнася за безкрайното пътуване в мистичното пространство Тракия, името на която произлиза от финикийската дума "Ракхива", означаваща "Небесна твърд", т.е. "Етерно пространство", веднага се изяснява защо то е толкова специално. Ако бродиш из това място, в което Небето и Земята се докосват, неразделени още от утробата на времето, образувано като етерен двойник още от Сътворението при разделянето на водата от земята, не можеш да не почувстваш проницанието на нашия духоведец Пенчо Славейков, който най-добре е определил това свещено пространство с думите "Бог и България - единство в двойна плът". Книгата "Повторени сънища" на Николай Нинов ни дава нови очи именно за тази наша мистична история. Помага ни да надникнем в древните кодировки на тракийската цивилизация и култура, в нейните богатства, във великите й образци и ценности, които съвместяват несъвместимото и в които има надчовешко мислене и съзнание. Откриваните твърде често от фотообектива на Николай скални послания ни говорят, че вероятно са били прожектирани като рисунки с неизвестна за нас оптика, но сякаш, за да бъдат преоткрити, разгадани в днешното преходно време също с някаква оптика, защото това важно древно познание ще ни бъде много нужно. Ще ни помогне да разберем, че положения в нас духовен отпечатък в 60- процентовите ни тракийски гени в новото време ще се активира и ще осъзнаем, че нашата земя е духовният център на света, че точно оттук е тръгнала човешката цивилизация. Че тези места са били избрани съзнателно, защото само в тях връзката между планетата ни и Бога-Слънце никога не може да се наруши. А до подобно виждане може да се стигне само по пътя на мистиката, практикувана от тракийските мисти, които са се потапяли всецяло чрез магичните сънища в най-истинската реалност - тази на Духа, в която всичко е в движение и в потенциално сътворение. Тази, в която звучи вътрешният звън на безсмъртието, която звучи и в храма на човешката душа като едно вътрешно преживяване на душевната истина за духовно единство, за духовно родство между всички хора, между човека и Вселената, като победа на Духа над материята. И като припомняне, че между Бога и народа ни има Завет, гарантиращ специалната ни духовна мисия за духовното обединение на човечеството и за духовен просперитет. Така, вероятно, и в сънищата си Николай е настройвал съзнанието си в друг ритъм, докосвал се е до висшия свят, отварял е очите на духа си, за да усети божественото осенение. За да може, така както фотоапаратът вижда отвъд видимото за сетивата, да отвори сърдечното си зрение, което вярва, преди да са видели очите. И така да се потопи в пословичното "ар-хе" на траките - вечността, която се "развременява" и е извън времето, извън пространството. В безграничното съзнание на Бога. Защото само в тракийските разбирания Бог е създал света от Самия Себе Си, а не от нищото, като е самотрансформирал Своето естество. Това е засега пътят, водещ към това "ар-хе", което носим и в себе си, в природата си, която е част от тази на Майката-Природа, обожествявана от траките. И намирайки ключа за влизане в нея чрез кодировките на прадедите ни, да можем да се приближаваме и към тяхната хиерогамия, свещения брак, в който има венчавка между душата и духа, да отиваме при рода си, и приемайки всичко, да казваме "да". Това е При-род-а-та. Както много добре е усетил Николай, като истински неин син.  



Българската библиотечно-информационна асоциация /ББИА/ инициира провеждането на 10-а юбилейна Национална библиотечна седмица /НБС/ между 11 и 15 май 2015 г.
под надслов:
"Библиотеките - място за учене през целия живот"
www.lib.bg









"От ябълката до перцето"
или отново заедно с
багра, стих и звук

С партньорското участие на Артдвижение "Кръг", Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров" финализира едномесечния Поход на книгите в Кърджали. Той обхвана стотици деца от детските градини и училищата в областния град. Започна с гостуването на Калин Терзийски, носител на Европейска награда за литература, премина през четенето на приказки от местната детска писателка Маргарита Павлова, на кърджалийския кмет инж. Хасан Азис, през гостуването на Борислав Ганчев /Борко Бърборко/ и карикатуриста Николай Арнаудов, който даде уроци по рисуване на малки художници от СОУ "Й.Йовков". После през два последователни дни, съвместно с Общинския комитет по наркотични вещества, запозна тийнейджъри от СОУ "П.Р.Славейков" и СОУ "Й.Йовков" с духовните приоритети във възпитанието и училищния процес в Португалия чрез творчеството на Тереза Мария Майя Гонзалеш и накрая завърши с Поетичния маратон на местните творци в Арт-галерия "Кръг", които изпълниха свои стихове, както и любими свои творби от други поети и на тези, които вече не са сред тях. В Маратона прозвучаха творби на Иво Георгиев, Тодор Мухтаров, Ана Петрова, Божидара Ангелова, Вилдан Сефер, Христина Мачикян, Иванко Маринов, Хабибе Хасан, Роса Соколова, Радост Николаева, Галя Димова, Лияна Фероли, Мргарита Павлова, Стоян Авджиев и др. Специална Арт-инсталация с подредени по пода фотокопия на стихове във форма на пътека от днешни кърджалийски поети отвеждаше до Отворената книга с творби на техните братя по перо, преселили се в небесните селения, като Йордан Петков, Георги Талев, Филип Хорозов, Гергана Илиева и др. И всичкото това - на фона на нежна музика и на картините от Международните пленери "Арт-хоризонти" през последните 3 години в с.Дъждовница /Международен център за резидентни програми на художници и поети/. Две от тези картини на Вяра Гунева от Русе /дизайнер, поет, музикант/ сякаш подсказаха и надслова на Поетичната Арт-инсталация - "От ябълката до перцето". От земното познание - до свободата на небесното. Художничката-поетеса Галя Димова, уредничка на Арт-галерия "Кръг", разкри замисъла на Арт-инсталацията да свърже пространството и времето чрез стиха, баграта и звука, идващи от отвъд и преминаващи през нас като мостове между световете и хората. Като нещо, напомнящо нашата отвъдност чрез образа на нашите мечти и сънища. Накрая Галя Димова съобщи, че на 24 май Артдвижение "Кръг", подкрепящо младежкото творчество, ще представи новия си сборник "На Кърджали с любов" със стихове на 22-ма кърджалийски поети.  
виж също:http://www.novjivot.info/2015/04/26/13670/





Литературата като предизвикателство към нашата съвест и отговорност

Словото на любовта ни дава оптимизъм за по-добро, обновява, учи ни къде отиваме, къде е истинският ни дом и как да намираме правилния път

В рамките на "Походът на книгите", организиран в Кърджали от РБ "Н.Й.Вапцаров" бе представено творчеството на придобилата голяма популярност през последните години португалска писателка Мария Тереза Майя Гонзалеш. Съвместно с Общинския съвет по наркотични вещества, библиотеката запозна тийнейджъри в СОУ "П.Р.Славейков" и СОУ Йордан Йовков" на 21 и 22 април с някои от най-известните й книги, преведени на български език пред През последните две десетилетия португалската писателка Мария Тереза Майя Гонзалеш остави ярка следа в европейската и световната литература за деца и юноши.Нейните книги, пропити с дълбок хуманизъм и проповеднически плам, са истинско предизвикателство към нашата съвест и отговорност пред децата ни - утрешния ден на планетата. Тя е родена през 1958 година в Куимбра, бивша столица на Португалия през Средновековието.Завършва факултет по модерни филологии - специалност френски и английски език.Работила е като преподавател в начални и средни училища. Надарена с тънкото познаване на чувствителната и сложна детска душа, тя поставя в центъра на нейния писателски интерес детско-юношеската тема, разработва я с вдъхновено перо и с изключително мъдра прозорливост. Позната е на българските читатели най-вече със своя световно известен бестселър "Луната на Жуана", издаден у нас още през 1997 г. от ИК "Светулка 44". Книгата откроява с болезнена острота родителската отговорност за безсилието на децата ни да се справят с драматичните проблеми на своето ежедневие. В Португалия е преиздавана 17 пъти. Преведените книги на български от нея са: "Случки с Исус - моят съученик и приятел", "Луната на Жуана", "Писмата на Биатриш", "Полети с мен", "Изворът на споделените тайни", "Очилата на вълшебника", "Пазачът на плажа", "Приятна ваканция, Мигел", "Анти-бонзай", "Гашпар и Мариана". Във всички тях прозира голямата любов на авторката към децата, нейната изключителна съпричастност към болките, отчуждението им от света, в който живеят, но най-вече вярата в трансформиращата сила на детската чистота и искреност. Повечето й книги са адресирани към подрастващите млади хора, които се натъкват в пубертета на много неочаквани за тях сблъсъци и конфликти. Така както героите в повестта "Писмата на Биатриш" се срещат с детското насилие в училище, както в "Приятна ваканция, Мигел!" малките герои се срещат с първите житейски трудности, стремежите да опознаят себе си, но заедно с това и с първите им интимни трепети и мечти. В сборника с разкази "Анти-бонзай" пък има интересен паралел между децата, природата, дърветата, които с удвоена страст приемат отново и отново любовта, за да се обновяват непрекъснато и неуморно. Добър пример, че това е възможно, дава единадесетгодишният герой Исус от книгата на Гонзалеш "Случки с Исус - моят съученик и приятел", който се отнася с всички като че ли са част от семейството му. Затова е и лидер, отговорник на класа. Не обвинява никого и винаги помага, особено на най-слабите. Решава конфликтите с мир и разбирателство. До него всеки се научава да мисли, да се усмихва, да работи и даже да умре, запазвайки надеждата за нещо по-хубаво. До него всеки е по-близо до Небето. Живее с усещането, че, когато знае къде отива, по лесно намира правилния път. Книгата вдъхва на читателя вярата, че подобни ангели на радостта и добротата има и сред нас, а не само при небесните, библейските персонажи. Стига да ги забележим, да се вслушаме в тяхната проникновена мъдрост. Всички носим мира, рая в душите си, това е и условието да отидем в Царството Небесно, казва, Мария Тереза, обаче чистите детски души и очи най-много отразяват тези духовни дарове. Но когато живеят сред непрекъснатата надпревара за материални придобивки, обществените и медицинските програми за тяхна подкрепа и защита се оказват незадоволителни. Защото сблъсъкът на чистия им свят със съвременната поквара много често води до разрив, до духовна пустота. Затова Мария Тереза вижда спасението в духовните опори, в изучаването на религия в училище, в духовното възпитание, в това да се говори на децата за Бога, да се подготвя съзнанието им да разбира и външните, видими Божествени прояви, за да израстват сред тях. Да знаят къде отиват и къде се намира истинския им дом. Да се подкрепят с действен оптимизъм. Но героинята в "Луната на Жуана" няма от кой да получи тази основа за качествено детство и е обречена на непосилни за нея мъки и страдания. Но крехкият й свят се срутва напълно, когато загубва, вследствие употребата на наркотици, най-близката си приятелка и съученичка Марта. И понеже няма с кой да сподели вълненията си, самотата си, тя намира някаква утеха като пише всеки ден писма на мъртвата си приятелка. Но и това е крайно недостатъчно, за да я свързва с живота, който не обича и не разбира. Затова много скоро започва да подражава на връстниците си, които употребяват "наркотичния антидот" на болното им време. Те също боледуват от липса на вяра, на опора, на разбиране и оттам от безразличие и апатия. Често казват, че "всичко е опиум, всичко е лъжа и измама", че "животът е като река, в която не може да живее никаква риба". Пътят на тези деца минава през бунта, през желанието за борба, но много бързо след сблъсъка със стената на неразбирането, нежеланието на възрастните да открият причините за проблемите, се предават, изпадат в депресии, чувстват се "кухи и опустошени". За такива болести, са сигурни, че все още няма лекарства. Че само Господ е единственият, който знае какво става, но не говори с тях. А родителите им не могат да направят нищо друго, освен да ги изпратят при светите покровители на 21 век - психолозите, които, за жалост, не могат да направят рентгенография на душите им. Затова в тази пустиня от напразни усилия и убийствената липса на житейски смисъл повечето връстници на Жуана се провалят, а малцина, като нея, успяват да изплуват, подтикнати да останат в този несъвършен свят, дори и от микроскопичната надежда, че все пак той може да се промени към по-добро. Особено пък, ако успее да се избави от своята глупост и невежество.




Отровата може да бъде и лекарство, когато в правилната доза открием отново искрения и дълбоко
затрогващ смисъл
Книгите ми са за хора с
блестящи мечти за свобода,
красота, вяра, за спъналите се, потънали дълбоко, но отново изплували на светло

Калин Терзийски-Кайо е роден на 22 март 1970 г. в София. Завършва медицина, специализира психиатрия. От 1996 до 2001 г. е лекар в психиатричната болница в Курило. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. Работил е и като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра. През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи и като сценарист в телевизии и радиа, като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. За много кратко време става един от най-известните съвременни автори. Пише за вестници и за списанията - „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“. Автор е на сборниците с разкази: „13 парчета от счупеното време“ (2008) , „Сурови мисли със странен сос“ (2009), „Има ли кой да ви обича“ (2009 ), „Любовта на 35-годишната жена“ (2010), „Имен ден за добрия човек“ (2011), „Ной дава последни указания на животните“ (2012), „13 парчета от счупеното време (2013), „Аскетът в Мола и други разкази” (2014), „Владетелите“ (2014), мистични етюди по исторически факти в нашата история. Истинската история, според него, е тази, която остава като отпечатък в нашите души. Най-новите му разкази са “Разпилени разкази (2015 ) и “Събрани разкази” (2015). Написва и няколко рамана: „Алкохол“, в съавторство с Деяна Драгоева (2010), „Лудост“(2010 ), „Войник“, (2012), .„Любовта на 45-годишния мъж” (2013). Има и три стихосбирки: „Сол“ (2008), „Нови стихове съвсем в началото” (2010), „За ползата от позите“ (2011). Сборникът му с разкази „Има ли кой да ви обича“ е отличен с първата за България Европейска награда за литература за 2011г., а романът му “Алкохол” е награден с “Цветето на Хеликон” за най-продаваната през 2010 г. книга, по нея има и спектакъл. Изпълнена е с шокираща автобиографична прямота, представя личните преживявания и опита на автора при терапията на алкохолизма в работата му като психиатър. Авторът й смята, че не е документ, а една грамадна поема за неговото поколение. Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009) и „Любовта на 35-годишната жена“ (2010) и за романите „Алкохол“ (2010), „Лудост“ (2011). За стила му са характерни пародийните, абсурдистките и философските елементи, импулсивните иронично-магически хрумвания, дълбочината на прозренията, изяществото на езика и на метафорите. Писането му е семпло, ударно, нахъсано, отговарящо за живота на бързи обороти, което хем те хваща и разтърсва, хем не те натоварва, по думите на Ангел Игов. Много държи на суровата истина, на искреността. Възхищава се на хората, които са против всякакви системи. Затова и в “Алкохол”, и в “Лудост” има един грамаден порив към антиконформизъм, казва авторът им. Това са книги за самотните хора с блестящи мечти за свободата, красотата, вярата, за изкуството, за спъналите се по този път, потънали дълбоко, но отново изплували на светло. Смята се дотолкова извън системата, че иска да създаде нова, не на връзките и конюнктурата, а такава, в която писателят работи като миньор – тежко, ежедневно, много, но и печели добре. Иска да докаже, че един писател може да работи и да живее именно като такъв и у нас. Че може да се издържа и да живее порядъчен живот на работещ човек. Дори и да трябва, като него, не да ходи, а да тича, да става в 4 сутрин и да си ляга в 12.
Определя се като лекар, психиатър, поет, писател, телевизионен сценарист, самотник, постигащ смисъла чрез мъките на мъчениците, опияняващ се от опиянението на другите. И като доста непохватен и непрактичен, “излизал от света” с помощта на алкохола за 5 години, но с усещането, че така е трябвало, като в древния процес на т.н. инициация, посвещение. Избира да е жив и с неистова воля се изтегля за косата от самото дъно на алкохолизма и наркотиците. Но по една щастлива ирония, когото е най-зле, му се случват най-важните и хубави неща. Преломът в живота му идва, когато става на 38 години. Казва си стоп и тръгва към писането. Сега изкарва хляба си само с писане, пие само чай и продължава да бъде изкушен от свещената истина. Написва и знаковия си постмодерен роман "Алкохол", 300 мелодични страници, излети като поезия, в които разсъблича душата си изцяло чрез притчи и необозрима философия, която още не може да осмисли. За имащите дух и сърце, според него, животът е безкраен и смърт не съществува. Но не обича хитроумното, цирково жонглиращо с умствени богатства писане с навързани многозначителни факти. Мечта му е един ден пишещите в страната ни хора да могат да казват нещата каквито са, несъобразяващи с никаква конюнктура. Защото хората жадуват да чуят силни писателски гласове, изразяващи кънтящото в главите им. За да подтикват и другите да изразяват човешката пълнота от вълнения и мисли, да ги споделят с целия свят. За да се излее като през малки дюзи цялата тая тяга, цялото това огромно налягане на морето в душите и сърцата ни, в устните и малките ни лаптопи. Но, за жалост, казва Кайо, изкуството отдавна загуби онази величественост на приказката и легендата, своята изкусителност и мистичност, изроди се до нещо банално, разводни се, стана шарено и плитко, а и откровено комерсиално. Литературата също се предаде. Общественото пространство се изпълни с баналности. Това първо предизвика остра, болезнена досада, но вече и много умора, безразличие, а и вътрешната ни съпротива се изчерпа. Настъпи едно обезчувствяване срещу заливащата ни отрова на баналността. Но пък, както се знае, отровата може да бъде и лекарство, в зависимост от дозата. И това става, когато преоткрием в някои баналности, в някои на пръв поглед износени от употреба думи най-искрен и дълбоко затрогващ смисъл. Когато пробием кората от малодушие, рутина и безразличие, обвиваща морето от енергия и живот в нас. И той сега прави точно това с писането си, помага и на читателите си да го правят. Прави нещо като психословотерапия. Затова негови почитатели предлагат творчеството му да се изучава. Защото носи ведрина и сърдечна искреност, изпълнена с намигване и радост за душата. Защото то вълнува, кара ни да мислим, забавлява, кара ни да се смеем, да търсим доброто в света, да вярваме, че има кой да ни обича.Защото описва нещата от живота, каквито са, без поза и грим, дори често брутално истински, какъвто е романът му “Лудост”.
Кайо живее с чувството, че цял живот би могъл да пише за морето от депресии, да изследва неговите дълбочини в разкази. Но без да си позволява да определя кое е правилно, а само, както го чувства. Защото по-скоро надутата претенция за обективност има налудничав характер, приличаща на претенцията на мравките, които смятат, че познават човека, защото са виждали подметките му. И все повече се пита как хем да не променяме света, понеже това е много трудно, хем да не реагираме на условията на този свят с депресия. Единственият изход засега съзира в това да не наричаме депресията така, а с хубавото и старо наименование – страдание. Защото има нужда от повече дълбочина в разбирането, защото страданието като болезнена неудовлетвореност е разбираемо за човека. А за него няма лек, няма антидепресанти. Особено ако не си приел, че животът по принцип е страдание. Но пък за него има състрадание, докато термин като съдепресия още няма. Разбира също, че осъзнаването на тези истини не ги прави по-поносими, но затова пък изпълнени с по-голяма отговорност.

Виж още: http://www.novjivot.info/2015/03/26/11961/
http://www.novjivot.info/2015/03/24/11783/




Благата вест пристига с Калин Терзийски:

"Има надежда за надмогването на наркотичната зависимост!"


Заповядайте на
25.03. от 14.30 часа
в Бизнесинкубатора, Кърджали.




Разговор и рецитал за най-вълшебния свят на детето

Детският писател е призван да съхрани и пресъздаде уникалния детски свят като участник и съучастник в него  
На 19.03. Литературният салон "Петя Караколева" отново предложи за малки и големи емоционални и смислово сгъстени срещи със словото, с темите, повдигнати в творчеството на именитата ни съгражданка, на чието име е учредена и Национална награда за детска литература. Както си е по традиция от нейното създаване преди 10 години, винаги Литературният салон е срещал кърджалийци с лауреатите на тази награда. Нейният носител за 2014 година Тодор Каракашев се срещна с ученици, студенти и възрастни почитатели на чудния свят на детето. На третата среща с гражданството и някои творци в града ни новият лауреат бе представен от поета, писателя и издателя Петър Анастасов. Имаме нужда от такива творци, като Каракашев, каза той, които помагат за утвърждаване съдържанието и перспективите на независимия интелектуален, етически и социален статус на детския свят. Защото спокойно можем да кажем, че той е една суверенна цивилизация със свои нравствени и етични правила и свой социален ред. И той наистина е такъв, виждаме как пред очите ни овладява не само технологичните тайни, но и тайните на магическата действителност. Така както правеше и Петя Караколева, както тя усещаше духовните връзки между фантазията и реалността. Така както трябва да направи и бъдещата литература за деца. Да съхрани този най-чист детски свят като медиум на съвременното детско съзнание, а не да се затлачва в тресавищата на склерозиралата дидактика и безплодното нравоучение. Така както Тодор Каракашев, със своята виталност и с модерния си изказ, със своята оригиналност, мъдрост и деликатност, особено съдейства за медиумното приобщаване на детския свят към общочовешката проблематика. И то с един нов, артистичен език, изпълнен със закачки, настроение и хумор, със свободния дух на играта, който е така близък на детето. Само така детският писател може да пресъздаде уникалния му свят, като участник и съучастник в него. С новата култура на талантливото и умно равновесие между децата и възрастните. Тодор Каракашев илюстрира казаното от Анастасов, като прочете свои стихове и приказки и сподели свои мисли за най-чудесния и вълшебен свят на детството, който писателите, родителите и учителите имат отговорността да съхранят и предадат напред във времето. Някои от местните творци от клуб "Неиздадени ръкописи" към РБ "Н.Й.Вапцаров", между които Маргарита Павлова, Вилдан Сефер, Христина Вълчева, Лияна Фероли, Петър Хаджинаков, също изразиха своите вълнения и прочетоха свои творби. Накрая бяха представени новоизлезлите книги от колекцията "Петя Караколева" за възрастни: "Стихове", "Сърцето на солта", "Къщата сутрин", "Свестен човек, ти казвам".  



 Кърджалийски и хасковски творци и почитатели на поезията празнуват 70-годишния юбилей на Стойка Мариновска


На 17 март поетесата Стойка Мариновска от Хасково навършва 70 години. Като една от вдъхновителките на приятелския кръг поети от Кърджали и Хасково, събираща ги често на литературни четения в своята крайградска вила, тя и този път ще бъде заедно с тях на своя юбилей. Специално за своя празник тя е подготвила да представи и своята нова поетична книга "Разпиляна пепел". Тя е дело на ИК "Българска книжница", а нейн редактор е литературната критичка първи заместник-главен редактор във в. "Новият пулс" Благовеста Касабова. С помощта на Петър Хаджинаков, преподавател по литература в Пловдивския филиал "Любен Каравелов", Стойка ще сподели своите поетични вълнения и откровения, които ни отвеждат в полето на късната, но най-истинска любов. Ще предложи на своите почитатели и братя по перо своите трийсетина топли и непринудени стихотворни изповеди, извиращи от най-свидния източник - любовта. Стойка Мариновса е родена в с. Камилски дол, Ивайловградско.Свързва живота си с агронома и поет-сатирик от с. Хухла Колю Мариновски, има двама сина и две внучета. Надява се да останат в България. Сега помага в бизнеса на сина си, обработва голямата си плодова градина и надмогва трудностите най-вече с поезия. Често казва, че прилича на бавно изтляващ огън, но при подухването и на най-лекия ветрец отново го разгаря. Авторка е на стихосбирките: "Сълзите ми хиляда, усмивката една", "От две вселени сме", "И когато мълчиш, пак те чувам", "Кестенови очи", "Сълза във здрача". Член е на Съюза на българските писатели. На 18 март от 18 часа събира любителите на поезията на своя 70-годишен юбилей в кърджалийския Военен клуб.




На 26 февруари се навършват 5 години от смъртта на Филип Хорозов

Изтича пясъкът между пръстите
и в обърнатите часовници.
Филип Хорозов  

Да доловим шепота на небето
Отплуват хората край нас, подобно на кораби в мъглата. Изтича времето, с липсата им изтъняват неговите нишки, но не и тези на паметта ни за тях. Тя най-вече се обновява с това, което са оставили във времевата тъкан, в която нищо не се губи, а само преминава от едни в други светове. И въпреки това, все не сме готови за това "отплаване" в края на пътя. Особено когато имаме толкова недовършени неща и ненарисувани образи. Но в същото време съвсем закономерно все се смаляваме, привеждаме се към майката-земя. И в стремежа ни да я прегърнем, разперваме ръце. Заслушваме се в тихия тътен под нея. В истинската свобода. И тогава зазвучава "джаз от цигулки на щурци", в който се раждат ангели. Музиката без репетиции. Докато репетициите правим преди да утихнат гърдите и да се изтръгне гласът ни, преди да освободим занемелите, "настъпени песни" и да заглушим безвремието, гротеската. Да усмирим "бурята, дето диша" в гласа на отчаянието. Макар и опитите да са напразни… Така поне е сигурно, че ще доловим призивния шепот на безименните цветя, прорастващи изпод майчината гръд. Без печал и тревога ще освободим светлината от очите си. За да я складираме във Вечното хранилище. Там, откъдето тя ще идва отново и отново. Боже, колко много светлина има там, възкликваше в поезията си по този начин виждащият вечния кръговрат Филип Хорозов. И той видя тази светлина, която винаги се връща, свързва, споява световете още тук, на земята, помагаше ни и ние да я видим чрез неговите очи. Докато съвсем внезапно, без репетиции, последва нейния път към вечния й дом преди пет години на 26.02.2010 г., когато беше на 56 години. За тези малко, но сгъстени емоционално години, обаче, роденият в село Чорбаджийско, Кърджалийско, и завършил Българска филология в Пловдивския университет поет, есеист, журналист, драматург написа осем книги: "Времето по часовник", "Вгради се в мен", "Дълбоката река", "Сиво черна моя", "Веднъж в живота", "Сезон за него", "Наставление за подпиране на небето"и "На капчици изтече реката". Аз съм малък. Много мъничък пред тази капка, която слиза отгоре, написа в нея Филип в есето си "Синьото на океана". Океанът-живот, в който има вода и за живите, и за умрелите. За умрелите по капка, за живите - още няколко. Но поне трохите хляб на хората, носещи в себе си слънчевата закваса на словото, останали на масата, нахранват птичките. Нищо че животът-река продължава да изтича капка по капка, докато ни смали до размерите на рана. Но пък така най-кратките и най-верни хора - поетите, рисуват недовършеното като за последно. Както беше при Филип.



Поезията на Роса Соколова надмогва конвенционалните граници и казва повече отколкото изговаря 


Думите при нея се чувстват щастливи, улавят, боготворят мига, дават на изричащия ги билет за каляската на времето
В Деня на щастието /20.02/ в обновената зала на НЧ "Обединение 1913" бе представена новата поетична книга на Роса Соколова "Невидимо-неведомо". Това стана в една изключително оригинална обстановка, изпълнена с инсталации, които съчетаваха съвремието и духа на Родопа планина. Втъканите в тях елементи на родословието и творчеството на поетесата допринесоха за по-пълното разкриване на нейната душевност, на нейната многопластова поетична палитра. А изпълненията на стиховете й прозвучаха в едно почти мистично музикално и картинно пространство, разведрявано и от джаз-парчетата на Емил Пенчев и Владимир Чукич. На промоцията присъстваха много нейни роднини, приятели, колеги, гости от София, Пловдив, сред които и председателят на НСФЕБ (Независима синдикална федерация на енергетиците в България),КНСБ - Божидар Митев със съпругата си. Издателят-редактор на "Невидимо-неведомо" Петър Анастасов изрази своята радост от факта, че във времето, в което не само кучетата се овълчват, но и хората, в което празниците приличат повече на панихиди, отколкото на радостни тържества, творците продължават да изненадват омърлушения дневник на живота с неспирния си стремеж да творят вълшебства. С този си пословичен инат и несъгласието си със статуквото, те доказват самочувствие, гражданска непримиримост, вярност към мисията на интелектуалеца да бъде трубадур на светлината. Така и Роса Соколова предизвика вълнението ни с поредната си поетична книга, която впечатлява с оригиналност, аристократизъм, безкористен комплимент за вниманието, с което е обградена. Аз високо ценя нейните усилия, чрез които можем да се докоснем до невидимото същество на нейната забележителна книга, която е впечатляващо събитие в съвременната българска поезия, преживяно и отвоювано от церберите през забранената врата, зад която се крият тайнствата на думите - тези безсмъртни сечива с небесен корен и земно предназначение, които са основополагаща част от човешката цивилизация, най-малкото защото чрез тях творците изграждат мостовете между земното и отвъдното. Роса Соколова, подчерта Анастасов, успя с неистовото усилие на таланта и сетивата си да надмогне границите на конвенционалното разбиране за поезия, да покаже, че думите имат магическото свойство да казват повече отколкото изговарят. Защото поетесата повярва на думите и постигна своето просветление. Така както става с човека, повярвал в Бога. Затова при нея думите не са просто имена на понятия, а ключове за врати към неподозирани светове - един многолик Сезам, размножен в битието на безконечни открития и вълшебства. Неведома е вратата, каза редакторът-издател, през която наднича будността на душите ни за красотата на небесното тайнство, за свойствата на метафорите, увековечаващи и възпламеняващи ни за него. И поезията го потвърждава, като не разказва, а открива точната метафора /от гръцки "количка"/, т.е. преноса-превоз в света на духовното. Именно чрез нея Роса Соколова е изсипала в книгата си всички съкровища на душата, всичките си възторзи, болки, радости. Отдавна не бях чел толкова истинска, несъчинена поезия с толкова голяма художествена плътност без излишни думи и самоцелни образи. Тя е пример за това, че най-верният път към истината е краткостта. Защото между нея и думите съществува върховно, взаимно доверие. Напомня ни, че между малката човешка болка и огромната болка на човечеството има само един човек разстояние. Този, който обединява двете болки чрез оазиса на завладяващата и безстрашна изповед, като тази на Роса.Усещам с десетилетния си редакторски опит, че думите при нея се чувстват щастливи, те улавят, боготворят мига. А това означава, обобщи Петър Анастасов, да си получил билет за каляската на времето. Да си войник на тази любов, която е отговорност, вярност, грижа за ближния, която е най-високият нравствен връх и идеал в живота ни.



 Кметът на община Кърджали инж. Хасан Азис награди участници в конкурса за есе на тема “Моят Лeвски”


По случай 142-та годишнина от гибелта на Апостола, Община Кърджали, Общински комитет “Васил Левски", Регионална библиотека “Н.Вапцаров” и в. “Нов живот” организираха конкурс за есе на тема “Моят Левски”, в който участниците трябваше да изразят представата си за този наш велик българин в личен и емоционален план. Десетки наши граждани се отзоваха на това предизвикателство и показаха, че всеки един от нас носи в съзнанието си своя Левски. Показаха, че колкото и различни да са тези образи, те съвсем не са като ехо, като сянка на нещо, което е отминало, а дори напротив. Изразиха своята увереност, че образът на Левски, който винаги ще носим в душите, сърцата и умовете си, ще става все по-пълнокръвен, реален и все по-приближаващ се към нас. Че, заедно с жаждата ни, бленуването ни за този национален и духовен идеал, който той олицетворява, все повече ще се сливаме с него. Ще ставаме част от него и той част от нас. Ще бъдем все повече и истински заедно. И тъй като повечето от есетата носят своя индивидуална характерност, достойна за признаване и уважение, журито в състав Петър Хаджинаков, Емил Георгиев, Иво Георгиев и Лияна Фероли, присъди 6 награди /плакет на Левски и грамота/ за отлично представяне в конкурса за есе под надслов “Моят Левски” на Яна-Ивана Бояджиева, Евелина Чолакова, Мариана Антонова, Галина Чавдарова, Мюмюн Тахир и Костадин Петков. А Татяна Яначкова, Атанас Ников, Мариела Василева, Мехрибан Ардалиева и Радостина Никова получиха поощрителни грамоти за добро представяне. Кметът на община Кърджали инж. Хасан Азис, под чийто патронаж премина конкурса, награди участниците на общоградското поклонение по повод 142-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата. 







 Поезия и джаз за Деня на любовта, виното и познанието


Макар и два дни след 14 февруари, Деня на Св. Трифон Зарезан, Св.Валентин и на 1146-годишнина от кончината на Св.Константин-Кирил Философ, по покана на Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров", НЧ "Обединение 1913", Литературен салон "Петя Караколева" и в. "Нов живот" в Кърджали гостуваха поетите Милка Пиналска от Пловдив и Петко Каневски от Димитровград. Те представиха новите си поетични книги "КоАн" и "Опасно честно". В този празник на любовта, виното, познанието взе участие и Акустично джаз-трио-Димитровград /Митя Йорданов - клавир, Димитър Русев - акустична китара, Петър Ганев - ударни инструменти, Мария Арнаудова- вокал/. Така поетично-музикалната среща се превърна в истинска духовна наслада. Чудесните изпълнения на джаз-триото, на певицата и на поетите озвучиха, дадоха форма на нашите мечти и копнежи. Събудиха пулса на кръвта на присъстващите, населиха я с усещането за широта и хармония. Творците показаха своето изкуство и в четири наши училища /СОУ "Й.Йовков", СОУ "Отец Паисий", ГПЧЕ, СОУ "П.Р.Славейков"/ в едни спонтанни срещи на споделяне, съпреживяване, отговориха на вълненията и въпросите на младежите.
Милка Георгиева Пиналска e родена на 05.07.1965 г. в гр. Първомай, учила е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Възприема поезията като жизнена неизбежност и струяща в човека естественост, като дишането на земята, като вопъл от или към небето. Има свои публикации в периодичния печат, в редица сборници и литературни алманаси, както и национални награди за поезия. Първата й поетична книга е "КоАн". В нея прозира най-вече любовта като изричане на неизразимото от срещането на две души. Срещата, единствено която съединява небесното и земното и която води към различните превъплъщения на живота.
Петко Каневски е роден на 18.07.1951 год. в гр. Димитровград. Автор е на поетичните книги: "Виж луната", "Живот на кредит", "Звездни вулкани", "Горе, ръцете" и на сборника с фейлетони "Писма до дядо ми". Негови стихове са превеждани на руски, полски, унгарски и румънски език.Член е на Съюза на българските писатели. В момента е директор на Градска библиотека "Пеньо Пенев"- Димитровград. Председател е на ГС "Приятели на Русия и православния свят." Известен е с пословичното си родолюбие, с радетелството си към уникалния и неподражаем български дух, формиран от нашите духовни ценности - език, вяра, култура. И макар сега тяхното съществуване да е застрашено, той вярва, че българите в лицето на младите ни хора ще успеят да съхранят и изведат българския дух в третото хилядолетие. Че сега се извършва продължаващо Сътворение чрез възраждането на духовността, на културата, на просвещението. За постигането на тази цел, убеден е той, от голямо значения ще бъдат задружните усилия на българската интелигенция.



На 16 февруари 2014 година се навършва една година от гибелта на голeмия кърджалийски творец, художникът Джими. Той е роден на 13 април 1948 година в село Чифлик, Кърджалийско. Възпитаник на Художествената гимназия в София, по- късно завършва и Националната художествена академия със специалност живопис при проф. П. Панайотов. Големият му талант не останал незабелязан от великите майстори на четката като Ненко Балкански, Дечко Узунов, Проф. Александър Поплилов и др. Джемал Емурлов бе член на Дружеството на художниците в Кърджали. Творчеството му е знаково за съвременното българско изкуство. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия в София, а голяма част от творбите му са откупени от колекционери от Русия, САЩ, Франция, Турция, Унгария. 25 картини живопис на Джими от 80 и 90-те години са изложени в Общинската галерия "Станка Димитрова", Кърджали. На традиционна изложба на художниците в Керимовата къща за Деня на Кърджали, неговият приятел Николай Тюркеджиев, изложи своя картина, посветена на Емурлов - "Самотният статив /на Джими/".



 РБ "Н.Й.Вапцаров" представя новите книги на поетите
Петко Каневски "Опасно честно" и Милка Пиналска "КоАн" по случай 14.02 - Денят на Св. Трифон Зарезан и Св. Валентин - 16.02.2015 г. от 17,30 часа в залата на НЧ "Обединение 1913"





Община Кърджали, Регионална библиотека "Никола Вапцаров"
и в. "Нов живот" обявяват конкурс за есе под надслов
"Моят Левски".
www.novjivot.info 






 16 януари - 9 години от смъртта на Георги Талев

Винаги ще има безкрайно пътуване все нататък и връщане все оттам

Защото "новото оттатък" всъщност е настоящият ни "доживотен живот", защото няма смърт, има свобода и отговорност отново и отново да избираш живота  
Преди девет години кърджалийският поет, писател, краевед и преводач от руски език Георги Талев напусна земните селения и се пренесе във вечните.Не знам дали приживе е бил дълбоко религиозен, вероятно по неговия си начин. Но накрая, когато тръгваше за лечение в Хасково, взимаше в куфара с багажа си, освен книги, и няколко иконки. Замисляше се и живота след смъртта, както става видно и от стиховете му, посветени на близките му, в които им обещаваше, че ще ги навестява и ще засвидетелства отново любовта си към тях. Докато беше сред нас, Гошо често споделяше, че календарът на живота старее, но не и миговете на възторг, въодушевление и възхита в него, които изпълват човека, дори и след като вече е гушнал ухаещия на безвремие букет босилек. С тези си думи той потвърди представата на Иван Есенски, че творецът е ридаеща буца пръст, създаден да опложда живота, макар и през преградите на времето и пространството. Че той е сегашното време на бъдещето и още докато е сред нас, е вече там, в бъдещето. Че е този, който не позволява мракът да се разраства. Много мъдрости ни завеща Георги Талев. Беше убеден, че творецът се занимава с проблемите на духа, на битието, а не на бита. Защото в древногръцкия смисъл думата "поет" означава "правя"и с нея се означава истинската работа за отваряне на духовното пространство, за излизане извън стандартите, шаблоните, за де се превърнат виденията в реалности. Така и Гошо чрез енергията на думите стигаше до изначалните , същностните принципи, тези които ръководят и земята, и небето, придават цялостност на хората, стигнали до тях. Затова е добре да си спомняме по-често за хора, като нашия съгражданин, който смяташе, че ако на някого му свършва пътя, то е защото рядко се е спирал по него. Но и това не било страшно, твърдеше той, защото нямало смърт, а свобода и отговорност отново и отново да избираш живота, който също като любовта често боли, но пък чрез болката най-много се осмисля и разбира. Затова казваше:"Ще ме ловиш с болката!" Затова беше отдаден на болеенето по болката, дори и когато, животът е прекършвал жаждата му за нея. А съвършеното си състояние за психическо и поетическо здраве описваше като нещо да останеш без дъх от светло чувство или красиво преживяване. Верен на това си усещане, той неуморно го търсеше и неспирно бродеше в поетичните звездни пространства на духа и на любовта. Дори смяташе, че като покръстен с името Любов, се е появил твърде рано, макар в действителност да е закъснял, но тъкмо навреме, за да събуди крехките сили на земната любов и да я венчае с небесната. Гошо казваше, че е много страшно да не даваш своите 36 градуса на човека до теб, защото топлината на любовта те прави неутолимо жив и жаден за живот.Смяташе, че тази топлина била нужна и на литературата, културата, изкуството, защото те ни защитават от небитието, компенсират болките на неразбирането, на мълчанието, на себетърсенето и самоосъзнаването. Нищо че непризнанието в тези сфери на духа е най-постоянното обществено отношение, заради несъвършенството на човешката природа. И макар неговите приятели, като Петър Бакалов, Евтим Евтимов и Петър Анастасов да смятаха, че не сме отдали заслуженото на Георги Талев, той самият не се притесняваше от това, защото истинското признание за твореца, според него, било в невъзможността едно творение да бъде отречено или незабелязано. А не в хвалебствените ласкателства по негов адрес. В този смисъл, Гошо живя и ще живее в истинското признание за неговия талант. Пък и той винаги се е готвел за "безкрайното пътуване все нататък и за връщането все оттам". Защото винаги е гледал живота под светлината на неговия край и в очакване на онези "сетни две минути - най-хубавият миг на края". Тъй като беше прозрял, че "смъртта е безсмъртна", че "новото оттатък" всъщност е настоящият ни "доживотен живот. Георги Талев е роден в село Цалапица, Пловдивско, през 1937 г. Завършва руска филология в СУ "Климент Охридски". Свързва живота си с град Кърджали. Дълги години е кореспондент на БНР "Хоризонт" за Източните Родопи. Автор на 11 книги, между които 6 стихотворни сборника: "Стрелочник на дежурни влакове", "Такава, каквато си", "Пътуващият кореспондент", "Преди да гушна босилека", "Земята е за всички. Избрана лирика" (2005), "Благословени трепети. Избрана лирика" (2006). Негов е един от най-сполучливите преводи на Пушкиновия "Евгений Онегин", десетия по ред на български език и претърпял две издания (1997, 2006), както и преводите на двете поеми на Евгений Баратински "Бал" и "Еда" (2002). Превежда и руския поет Николай Майоров. Автор е на литературния справочник за родопски творци "Да ги знаем кои са" и на документалната хроника "Родопски Шишмановци", претърпяла две издания през 1993 и 2003 г. Умира на 16.01.2006 г. в Кърджали, на 68 г. През 2016 г. за 10-годишнината от смъртта му неговото семейство подготвя отпечатването на отдавана чакащите да видят бял свят мемоари в три тома "Отвъд прегръдките на ада", в които прави дисекция на така наречените демократични промени у нас.




Фотовитрините "Наши издания" и "Библиотеката, библиотекарите, годините..." са създадени по повод 55-годишнината на Регионална библиотека "Никола Й. Вапцаров". 

 
Tyxo.bg counter PageRank
Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров" - Кърджали © 2011