Хасковски и кърджалийски творци заедно пред празниците 



Трепетите на душите пълнят празниците

Хасковски и кърджалийски творци се срещнаха в навечерието на Коледа и новата 2015 година в обновената зала на НЧ "Обединение 1913". За пореден път те засвидетелстваха своите традиционно добри отношения и приятелства. Споделиха своите нови творби, радостите, грижите, мечтите си. Добър тон на празничната творческа вечер постави със своите прочувствени изпълнения на български и руски песни Никола Радиков, певец и ръководител на групата за стари градски песни "Еделвайс" към кърджалийския Военен клуб. Ели Видева, председател на хасковския Клуб на дейците на културата, прочете свои хумористични стихове от новата си книга "Под кривата круша" и пожела на комшийските си братя по перо да се организират и да си направят свой клуб, за да имат по-задружен творчески живот. Венета Димитрова също прочете свои граждански ангажирани стихове от новата си книга "Сълза в сърцето". Мина Карагьозова, Златка Митева, Стойка Мариновска поднесоха на присъстващите най-новите си творчески вдъхновения. Двамата доктори от хасковската група Ясен Калайджиев и Драгомир Мирчев събраха овациите със своите кратки стихове и епиграми. А Иван Енчев, автор на двайсетина книги, между които "Кървав пелин", "Хоро сред пламъци" "Кълвачът гали", "Чедата на Тракия", "Тракийско разпятие", "Душа немирна", "Жажда за утре" поздрави приятелите си с чудесните миниатюри "Празна душа не пълни празник" и "Пролетен трепет". С тях пожела на пишещите хора да не престават да изпитват трепетите на живота дори и в най-тежките житейски зими. За да могат да отбелязват своите празници с пълни души. Кърджалийският хуморист Александър Щинков прочете свои наградени и номинирани за наши национални конкурси за хумор и сатира. А непредаващият се доайен на хумора в Кърджали Тодор Мухтаров, като прочете своите духовити коледни каламбури, пожела на колегите си по перо да достигнат неговите 86 творчески години.  

Електронна книга с 12 илюстровани приказки вече е достъпна за малки и големи в интернет пространството. Тя е плод на съвместната работа на Регионална библиотека "Никола Йонков Вапцаров" - Кърджали и СОУ "Владимир Димитров - Майстора". В продължение на два месеца повече от 70 деца от училището по приложни и изящни изкуства рисуваха вдъхновени от героите създадени от талантливата кърджалийска детска писателтелка Маргарита Павлова. Днес, когато културният продукт е вече готов се проведе и първата среща на авторката със създателите на техните визуални образи - малките художници от СОУ "Владимир Димитров - Майстора". С голямо нетърпение и вълнение децата очакваха първата презентация на електронната книга. "Благодарение на вас деца, днес тази книга е готова." - така авторката се обърна към децата. Те приеха с голямо въодушевление и вълнение книгата. Разгледаха сайта на Златноелечко и се радваха на рисунките си. "Щастлива съм, че децата нарисуваха изключително красиви илюстрации. И съм изключително доволна, че децата са усетили двора на Златноелечко такъв, какъвто съм го описала и съм искала да предам. Аз също съм възпитаник на това училище и моето желание беше чрез този проект да бъде показана дарбата и таланта на децата. Защото, ако за един талант само ние знаем, той може да се погуби, а чрез тази електронна книга таланта им ще може да бъде видян от много повече хора"- сподели авторката. Директорът на учебното заведение Ангел Спасов изрази най-напред своята благодарност към авторката Маргарита Павлова. "Изключително съм доволен от нашето партньорство. Децата от трети, четвърти, пети и шести клас бяха поставени в една нова ситуация - те бяха художници в творчеството на един кърджалийски автор. Децата направиха чудесни илюстрации и изпитаха удоволствието да бъдат в пряк досег с един автор, който беше с тях в началото и по време на работа по изработването на рисунките, и днес сме щастливи да отбележим финала на това наше съвместно творчество, което става факт в навечерието на светлите Коледни празници, което ще бъде един чудесен коледен подарък за всеки от нас и най-вече за децата." "Основното в Програма "Публики" на Национален фонд "Култура" е включването на деца и младежи в нови културни дейности, дейности които до сега не са били осъществявани. Проектът "Новите приключения на Златноелечко" на Регионална библиотека създаде електронна книга илюстрирана изцяло от деца, която е първата по рода си в България - каза координаторът по проекта Васко Райчинов. Той допълни още, че чрез тази дейност - публикуване на електронна книга с 12 нови приказки, непубликувани досега, се дава шанс на децата да получат изява, която да бъде разпространена по целия свят, защото интернет е достъпен от всяка една точка на света. Комисия определи рисунките поместени в книгата. На предната корицата на книгата е рисунката на Мария-Магдалена Делчева, а на задната корица е на Вяра Ташева. Но всички рисунки представени от децата са поместени в лявото каре на сайта. "Новите приключения на Златноелечко" са достъпни на адрес:
/zlatnoelechko.com/zlatnoelechko2/
В края на срещата всеки млад художник получи удостоверение за участие в проекта и флаш - памет с Е-книгата. Впечатлена от изключително красивите рисунки авторката им поради и предишната си книга "Приключенията на Златноелечко II".

Приказната магия на щурчето Златноелечко тръгва по света


/zlatnoelechko.com/zlatnoelechko2/

Електронна книга с 12 илюстровани приказки вече е достъпна за малки и големи в интернет пространството. Тя е плод на съвместната работа на Регионална библиотека "Никола Йонков Вапцаров" - Кърджали и СОУ "Владимир Димитров - Майстора" . Проекта "Новите приключения на Златноелечко" е финансиран по програма "Публики" на Национален фонд "Култура". Проектът стартира на 16 октомври 2014г. и в продължение на два месеца повече от 70 деца от училището по приложни и изящни изкуства рисуваха вдъхновени от героите създадени от талантливата кърджалийска детска писателтелка Маргарита Павлова. Първата среща с цялостния продукт авторката на приказките ще проведе със създателите на техните визуални образи - малките художници от СОУ "Владимир Димитров - Майстора" на 11 декември /четвъртък/2014г. от 12.30 часа в сградата на училището. На 12 декември 2014г. от 10.30 часа ученици от СОУ"Йордан Йовков" ще се срещната с Маргарита Павлова и "Новите приключения на Златноелечко" в Детски отдел на Регионална библиотека. А на 16 декември 2014г. от 15.00 часа в Актовата зала писателката ще гостува на СОУ "Петко Рачов Славейков". Проектът "Новите приключения на Златноелечко" се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Продължителността му е 3 /три/ месеца с начало 15 октомври 2014г. до 15 януари 2015г.

Поезията на Роса Соколова, Иво Георгиев и Гергана Илиева/Гери/ ни поведоха по пътя на сърцата, душите, на вътрешното озарение и просветление чрез силата на изкуство

В деня на християнското семейство /21.11./ три годишнини събраха почитатели на поезията в кърджалийското читалище "Обединение 1913", където бяха отбелязани четири годишнини: 55 години от създаването на Регионалната библиотека "Н.Й.Вапцаров", 105-годишнината от рождението на патрона Никола Вапцаров. 15-годишнината на нейния клуб "Неиздадени ръкописи" и 55-годишнината на кърджалийските поети и членове на литературната формация - Роса Соколова, Иво Георгиев и Гергана Илиева/Гери/. С числото пет в нумерологията се обозначава пътят, естествените пориви за пътуване, новаторството, предизвикателствата, екстремното, креативността, интелектуалните битки, понасянето на несгодите в името на свободата. Може би енергията на струпаните пет петици в празничните поводи превърнаха вечерта в едно особено ярко, наситено с емоции, искреност и съкровена споделеност събитие. Презентацията "Пътят. Вдъхновението като огнена устременост", представяща в образ, звук, спомени, тримата творци даде добър начален старт на проявата. А поезията на тримата автори, изпълненията на китара, многото поздравления, подаръци и цветя възцариха един всеобщ празничен дух. Обредното трикратно завъртане на питата от Роси, Иво и майката на Гери, наричанията им за здраве, мир, любов, благополучие също прибавиха особена сърдечна, традиционна символика на срещата. Участниците в празника, с чаша вино в ръка, останаха дълго след поетичния рецитал на раздумка, не бързаха да си тръгват, изразяваха усещането си, че днес особено се нуждаем от подобни прояви, приповдигащи и обединяващи душите ни чрез споделяне на нашите най-светли трепети и вълнения. Че се нуждаем от такива събирания, които ни водят по пътя на сърцата, душите, на вътрешното озарение и просветление чрез силата на изкуство.

Община Кърджали, Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров”, Народно читалище „Обединение 1913” организират поетична среща - рецитал под надслов "Пътят", посветена на 50-годишнината от рождението на Роса Соколова, Иво Георгиев, Гергана Илиева и 15-годишнината на клуб "Неиздадени ръкописи" към Библиотеката. Събитието е част от проявите по повод 55 годишния юбилей на РБ „Н. Й. Вапцаров”

Заповядайте и добре дошли на 21.11.2014 г. /петък/ от 17.30 часа в малката зала на Читалището

Иванко Маринов – един достоен трубадур на поетичното ни съвременно слово

В навечерието на Деня на будителя в Кърджали беше представена новата поетична книга на Иванко Маринов “Птици лебеди”. Неговият издател и редактор Петър Анастасов каза, че с нея Иванко Маринов отново се връща към своя поетичен стил, към своята тема, която го отличава от другите съвременни творци, защото е посветена на феномена на човешката цивилизация – много талантливия човек.Книгата се състои от два цикъла – първият е посветен на велики световни творци, а във втория се обръща с посвещения към някои български творци, които авторът обича и цени.Неговите стихове, подчерта Анастасов, са уникални със своята творческа задача, защото по един пределно кратък, динамичен, ясен и афористичен начин се подчертава портрета на дадения творец. А това е много трудно и ценно, защото само едно кратко стихотворение е достатъчно да се почувства духа на представяната личност, мащабите на това, което е свършила, нейното място в световната култура. Когато прочетеш стиховете на Иванко за Гьоте, Верлен, Лермонтов, Висоцки, Марина Цветаева, Иван Пейчев, ти ги виждаш пред себе си. С новата си книга той затвърждава представата за него като за един достоен трубадур на поетичното ни съвременно слово.
Повярвайте ми, днес почти никой не пише така, убедено заяви Петър Анастасов, защото голямата обща култура на Иванко Маринов му позволява да се движи спокойно в пространството на световната цивилизация и да извлича от нея общозначими ценности за днешния ни живот.А освен това, той легитимира българското слово като достоен участник в световните литературни процеси. Другата книга на талантливия кърджалийски поет и писател - ”По-различните хора”, която не успяхме да завършим, е посветена на кърджалийския театър. С нея се увековечават незабравими мигове от живота в него, обрисуват се актьорите в театъра и извън него като хора с двоен талант, които навсякъде си остават артисти. Книгата има документален характер, но спецификата на разказване я превръща в художествен факт. Това се отдава на автора най-вече поради начина, с който извлича важното, незабележимото от една случка. И поради това, че със своите артистични превъплъщения, с тънката си наблюдателност, с богатата си асоциативност успява да извлече от наглед дребни случки и факти от живота на свои любими творци изключителни индиректни послания за същността и мъдростта на живота.

Можем да заслужим нашите безсмъртни българи,
само ако съизмерваме стореното от нас с
техните завети

Точно в навечерието на Деня на Кърджали /21.10./ в Дома на културата бе открита Пътуващата изложба „13 безсмъртни българи“. Председателят на Общинския комитет „Васил Левски“ в града ни Иванко Маринов даде старт на проявата. Тя бе организирана от Фондация „13 безсмъртни българи“, Общество „Път на Мъдростта“, Община Кърджали и Общински комитет „Васил Левски“. Представителят на Фондацията Марин Маринов припомни думите на Ваклуш Толев, автор на идеята за Дом-светилище на 13-те безсмъртни българи, че благословените български земи - огнище на Културата на Мъдростта, винаги са раждали своите белязани синове. И те никога няма да бъдат забравени, защото са пратеници на историята и на националната ни съдба. Защото са мерило за българската бъдна историчност и са ни предопределили пътя на националната отговорност и националната доблест. Между тези велики личности, включени и в изложбата, са Цар Борис-Обединител, който осъществи националния ни дух, хан Аспарух, който донесе идеята за земя и държава, княз Борис ¬¬-Покръстител, който приобщава страната ни към християнската цивилизация, цар Симеон - Просветител, чието управление води до Златен век на българската книжнина, Св. Климент Охридски - Азбучник, дал дихание на мисълта ни чрез душевната вибрация на българския език, Св. Йоан Рилски - Покровител, Св. Патриарх Евтимий, набогатил мистичната ни култура чрез исихазма, Отец Паисий - Будител, извикал миналото като идея за национална свяст и съдба, Васил Левски - Икона на българската свобода, Баба Тонка - Майката на безстрашието, Княз Александър Батенберг - Съединител, пожертвал трон и династия за съединена България, Пенчо Славейков - Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов - Воин на оскърбените българи, сумирал националната енергия на прокудените за целокупна България.
Когато бъде създаден Дома-светилище на 13-те поименни безсмъртни българи в старата българска столица Велики Преслав, припомни Марин Маринов, в него ще се срещнат гладния за хляб и бедния за идеи. Той ще бъде българският социален учебник за приложна отговорност, национална доблест и историческа бъднина. И това Светилище-дом на паметта за националната ни свяст ще напомня и за Светилището, наречено българска, родна земя, в което са приели духовното си кръщение нашите велики българи. Ще напомня и за Светилището – Източни Родопи - земята на сътворението и възкресението, която затваря цикъла на цялата Божественост.
Изложбата бе уважена от цялото ръководство на Община Кърджали. Кметът инж. Хасан Азис каза, че мисията, каузата на тези наши национални гении на държавността, книжовността, духовността, на будността, безспорно заслужават признание, преклонене и възхита. Но ние можем да ги заслужим, само ако съизмерваме стореното от нас с техните завети.

..............Нови срещи с приключенията на Златноелечко
В навечерието на Деня на Кърджали /21.10./ в СОУ “Владимир Димитров-Майстора” бе поставено началото на проекта "Новите приключения на Златноелечко", финансиран от Национален фонд “Култура” и изпълнен от Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров” – Кърджали. Той предвижда изготвяне на електронна книга с 12 приказки от Маргарита Павлова, която да възпитава малките читатели в образователни, творчески и социални умения. Ката съучастници в изработването й са привлечени ученици от кърджалийското СОУ по изкуствата “Вл. Димитров-Майстора”, които ще изготвят илюстрациите към книгата. Новата идея да творим заедно ще създаде един магичен и споделен свят, който ни прави съпричастни към приказките истории, каза директорът на училището-партньор в проекта Ангел Спасов.
Координаторът на проекта Васко Райчинов сподели вълнението си от уникалния проект, който вдъхновява децата да търсят творчески изяви. Проектът е изцяло иновативен, защото всяко дете, участвало със свои рисунки в илюстрирането на електронната книга, ще може да ги качва в нея, независимо дали са били поставени в нейния първоначален вариант. Така всички малки творци от художественото училище ще могат да се включват в приказната магия на щурчето Златноелечко.
Маргарита Павлова е родена на 2.12. 1969 г. в град Кърджали. Автор е на детски приказки и стихове за деца и възрастни. През 1999 г. издава поетичната си книга “Луна за утре”, а през 2009 г. детската книжка „Сезоните” със стихчета и гатанки /издател СОУ”Петко Р. Славейков”, Кърджали/. Нейните „Приказки и гатанки” / 2010/ е издадена на брайл от Националното читалище на слепите „Луй Браил”, София. Тулската библиотека за слепи в Русия пък издаде нейни приказки в три варианта: плосък печат, с шрифт на брайл и като звуков файл. Детската й книжка „Приключенията на Златноелечко” /2012/ съдържа 12 занимателно-образователни приказки. Отскоро нейните “Горски приказки” са преведени от Нурай Садулов и на италиански език. Освен на хартиен носител”, тя може да се чете и в интернет:
http://www.booksprintedizioni.it/libro/Favole/favole-del-bosco

Да вземем чрез литературата пламъка, а не пепелта от балканския огън

Много е абсурдно и тъжно, че ние, балканските народи, знаем толкова малко едни за други. И то не поради физическите граници между нас, а поради духовните бариери. Питаме ли се, например, понякога до колко познаваме турските ни съседи, тяхната литература. Но едно е сигурно - най много научаваме за тях чрез културата, изкуството, литературата… И че представите ни за тях са свързани предимно с днешните филми, чрез изчетената литературна класика преди години. Но за новите автори, отразяващи днешните настроения на нашите комшии, почти нямаме впечатления. И ето точно тук ни се притичват на помощ преводачите. Тези, които са отдадени на високоблагородната кауза за по-доброто ни опознаване. Защото най-проникновеното познание за нечии житейски и духовни специфики се крие в изкуството, в литературата на съответния народ или етнос. Нещо повече – в литературата като живот, който отразява всички ценности, нагласи, мечти.
Много рядко си даваме сметка и колко неоценима е ролята на превеждащите ни през мостовете на културното сближаване и сприятеляване с хората до нас, макар и разделени от станалите вече чисто фиктивни граници. Но пък, когато го разберем, усещаме как тяхното присъствие струи като светлина във всеки един преведен ред, в словореда, във скрития сърцат устрем към добро, към водещото човешките пориви разбирателство, към споделянето на общите ни ценности и към обогатяването ни чрез мирогледните различия. Защото, за да намериш себе си, трябва да се откриеш в другия, да го видиш като себе си. Едва тогава разбираш, че справедливостта е възможна едва след взаимното опознаване на подбудите за всичко случващо се. И едва тогава може да се тръгне по пътя на сътрудничеството и на обединените усилия в името на доброто.
Именно към подобни размишления подтиква и новопреведената книга на Айгюл Гавазова „Огънят на любовта“, която съдържа 21 разказа от съвременния турски писател Ислям Бейтуллах Ерди. В нея всичко е видяно с очите на сърцето, приемащо всичко и всеки. Усеща се великия, оплодотворяващ сърдечен огън, който привлича към себе си цялата красота и доброта на света. Защото в него са основите на живота, в него е културното строителство, всички сплотяващи народите съкровени и нравствени ценности, имащи силата да обединяват хората. Чрез този изначален огън винаги се е раждало и вдъхновението за културно сътрудничество, което води към единствено верния път, към осъзнатата спасяваща света красота, чиято мощ е в приемането проявите на живота в цялото им разнообразие.
Айгюл Гавазова е родена в гр. Никопол, завършва Педагогическо училище за начални учители в Разград и българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работи дълги години в Ардино и Кърджали в сферата на образованието, носител е на орден „Кирил и Методий“. Автор е на още четири преводни книги: „Белег от роза“ /сборник с разкази на турския писател Ислям Ерди/, „Полъх от Бурса“ /включващ 25 турски писатели от класиците до наши дни/ „Южен повей“ /представящ 12 турскоезични автори от Западна Тракия/Гърция/ и „Балканско сияние“ с 24 автори от Македония, Косово, Румъния. Всичките й 5 книги, в които представя над 60 автори и повече от 100 творби, са част от проекта „Турският разказ на Балканите“. За самоотвержения си принос в тази посока преди три години тя бе приета в Съюза на българските преводачи /СБП/, който тази година отбелязва своята 40-годишнина.
При представянето на сборника „Полъх от Бурса” преди няколко години неговият съставител Ахмет Емин Атасой отбеляза, че обмяната на културни и художествени ценности е дълг на всеки човек с достойнство, съвест и благородство. Защото показването на най-доброто от културните достижения на различните народи и етноси създава атмосфера на приятелство и духовна близост. И защото откритостта и възприемчивостта към чуждата култура допринася за така нужната свобода и лекота в общуването между хората. Докато липсата им не е водила до нищо добро, а само до противопоставяния поради неразбиране на общите за всички ни вълнения, радости и скърби. Само досегът до тези общи за всички ни тънки сърдечни струни, до белезите и раните, причинени от неуважение и недооценяване на всеобщите нравствено-етични и духовни настройки, може да доведе до преодоляването на всеобщата духовна криза, а оттам и до пълноценен човешки живот, казва Ахмет Атасой.
Като преводачка от турски език Айгюл Гавазова върши едно творческо дело в своята работа, защото ангажира в нея цялата си богата душевност, казва в предговора си към сборника „Южен повей“ проф. дфн Слави Славов. Той смята, че нейното отговорно, компетентно и полезно дело, служещо на добросъседството и разбирателството между обречените да живеят един до друг балкански народи заслужава внимание и признание. С художествения си усет към текстовете тя успява най-точно да предаде преживяванията на литературните герои. В преведените от Гавазова разкази на български език се съдържат общочовешки и вечни истини, отговарящи на съвременните тенденции за глобализация на духовните ценности на отделните народи. А това води до опознаване, сближаване, забрава на негативите на историята, от която трябва да вземем пламъка, а не пепелта. Както в „Огънят на любовта“, така и в другите й 4 преводни книги, особено място заема най-светлото чувство, правещо ни истински хора – любовта. Тя е тази сладка болка, този изгарящ сърдечен огън, който оставя много белези от мъка и радост, от взаимност и несподеленост в душевността на литературните герои – все обикновени хора, търсещи своето място в живота. Ето такива книги, смята проф. Славов, от чуждестранни автори трябва да се издават у нас, а не лъскави криминалета и сексуални „шедьоври“, които проповядват насилие и разгул.

Златното творческо поле - еманация на българската духовност

За осма поредна година с. Злато поле и намиращата се в съседство едноименна защитена зона на левия бряг на река Марица посрещнаха хора на перото от пет общини - Димитровград, Хасково, Кърджали, Първомай, Сливен. Удивителният зелен оазис сред равната Тракийска низина е едно много добро място за стичане на думи, идеи и чувства, защото се намира край най-пълноводната, приела в лоното си стотици притоци, и най-дълга река на Балканския полуостров Марица, извираща от Маричините езера, намиращи се в първичната и свещена планина Рила. А като приема в одринското поле двата си най-големи български притока - Тунджа и Арда, тя се влива край град Енос в Бяло, Егейско море. За да стане т.н. голямо стичане, преминаващо през Средиземно море, чрез Дарданелите до Мраморно море и през цивилизациите на траките, минойците, микенците, елините, през османската цивилизацията…
Съорганизатор на инициаторите на поетичния празник/поетите Демир Демирев и Петко Каневски/ стана и наскоро сформиралото се сдружение на творците от Южна България „Марица, Тунджа и Арда“ с лидер Мая Вапцарова, племенница на Никола Вапцаров.
Замисленият преди осем години празник на свободното слово се провеждаше винаги около датата на демокрацията 10 ноември, но този път събра творци от Южна България доста преди нея, но пък точно в предверието на есента и на нейните чудновати преображения не само в природата, но и в нейните деца – хората. Най-точното време за преобрат, дори и той да е само в сферата на образите, идеите. Но пък нали тъкмо те водели и до материализирането им във физически план. А пък и това е времето за беритбата на физическите и духовните плодове.Особено на тези в триречието Марица, Тунджа, Арда, което напоява почти 1/3 от българските земи. Мястото, където плодното слънце наспорява труда на ръцете и душите с особена сила и щедрост. И където звездното вино се лее с белите талази на трите реки. Защото над тях свети Млечният път и изпълва нашия взор, нашия език със своята свещена белота. А пренесена върху незабравата на белия лист, тя остава най-неподвластната, най-устойчивата и неподаваща се на коварство и разпад песен, която остава да свети, дори и върху черната угар изпепелена като най-крехката белота, преляла в бели сълзи, в бели души, бели съдби и бели видения. Това правят римите, ритмите, поетичните образи – полагат бял мехлем върху народните рани, гасят душевните пожари на съмненията, страха, гнева…
Това се опитаха да направят и този път творците от триречието. Подпомогнати от силния вятър в златното поле на равна Тракия те отново разкрилиха и озариха свещеното пространство на духа. А домакините от Злато поле съчетаха палещото слово с парливата ракийка и златострунното си вино, за да може поетичният харман да заручи с вибрациите на красивата тракийска земя и на несравнимото тракийско небе. Като спонсорираха празника, хората на властта - кметът на Първомай Ангел Папазов и на Злото поле Иван Иванов, имащи специално отношение към словото и културата, също намериха своето естествено място сред творците.
В днешното време на трупане на бездуховност и на материални активи още се срещат ентусиасти, които имат дързостта да се противопоставят на статуквото и да покажат, че реалността има и друго лице. Това на творческото търсене за причините на разпада, както и на начините да му се противовъздейства чрез трансформиращата сила на думите, каза Ангел Папазов. А Мая Вапцарова добави, че единствено творчеството, словото, напомня настоятелно за болките от излъганата истина и се старае да я приглуши, да я надживее с красота, с песен, макар и тъжна. С истински свободната същност – тази на творчеството. Поради тази причина, добави Мая Вапцарова, съм се заела с книгите си, албумите си, с филмите си за българските светини да възвърна надеждата, самочувствието на българите. И като се връщам към нашите най-стари родови корени на тракийската цивилизация, в която е нямало роби, да вдъхна вярата, че където е текло, пак ще тече. Но и да напомня, че не само древните послания от тракийските мегалити, но и днешните истински свободни хора на духа – творците, са призвани да съживят паметта, че по нашите земи се намира духовният център на света.
Присъстващите на поетичния празник около 30 творци споделиха своите натрупани мълчания и превърнати от още борещите им се души в енергия на красотата, пропита от цялата пъстрота, оставена по тези земи, в които има следи от почти всички културни континентални пластове. Защото те са средищно място между Рим и Византия, Ориент и Европа, Балкани и Средиземноморие. Защото в синьото огледало на триречието се оглежда и тракийската, и славянската, и прабългарската народна глъбина. Затова тази благословена земя е родила и продължава да ражда най-именитите ни чеда и гласове, за да може с многото си предшественици и следовници да захранва жадните за хляба на свободата, на словото.И със синьо-белите талази на трите големи реки да поддържа прииждането на красотата на живота, въпреки черните ни дни. А може би и тъкмо поради това, за да откроим по-ясно едното от другото. И като слива аурата на някогашните, по думите на Павел Матев, “мъртви живи поети” с духа на днешните, все още да извайва, да допълва мистичното пресечно пространство на свещените творчески енергии в триречието. Както и да продължава да зарежда българската духовност с родните еманациите на светостта. Да слива времената, нравите, традициите в една цялост, наречена духовна памет. Дори и когато съхранява и осветява българските рани, прокудената челяд, продадената съвест. Тежка е тази памет, но и пречистваща покрусата с прощение и смирение пред закономерните изпитания.Така и преобразяваща, трансформираща омразата в любов, лъжата в истина. Памет, в която ехтят сърдечните думи, които изразяват приглушения говор на унизените народни души. Паметта, която разжаря най-златните и светли духовни искри, греещи в словото и носещи обещание за нови изгреви и нови срещи с тях.

За юбилейните годишнини на Каравелов и Левски в Кърджали бяха представени няколко нови книги

По случай 180 години от рождението на Любен Каравелов и 145 години от създаването на БРЦК, Военният клуб в Кърджали, Фондация „Васил Левски“ и Общински комитет „Васил Левски“ – Кърджали проведоха тържествена вечер с участието на проф. дин Иван Стоянов и Дора Чаушева – директор на Националния музей „Васил Левски“ – Карлово.
Чаушева благодари на Военния клуб и Общинския комитет „Васил Левски“ в Кърджали за възможността да бъде техен гост. Благодари също и на партньорите от ГПЧЕ „Христо Ботев“, които подготвиха за срещата специална презентация и им подари портрет на Васил Левски, както и юбилейния вестник „Апостолът“. Тя представи книгата си „Първият уредник на музея на Апостола“, посветена на 140 години от смъртта на Левски и 80 години от възстановяването на родната му къща. С нея тя извежда от забвение една светла личност - най-големият радетел за изграждане на музейната сбирка на Апостола и неин пръв уредник – Никола Славчев, останал дълги години неизвестен дори за своите съграждани.
А проф. Иван Стоянов представи две свои книги. Едната от тях - „Първият биограф на Апостола” представя изключителния български патриот и строител на нова България – Георги Яковлев Кирков (чичо на известния социалистически идеолог Георги Кирков). Кирков е не само пръв биограф на Апостола, но и участник в административното изграждане на младото Княжество, участва в Учредителното народно събрание, пръв директор е и на Народната библиотека, създател на Държавната печатница, автор на учебници, новатор в областта на печатарството, дарител и благодетел. Той е от Плевен, завършва висше образование в Петербург. По време на Руско-турската освободителна война е служител във временното руско управление в България. Другата книга на проф. Стоянов - „Каравелов и Левски. Истинският прочит“ е посветена на юбилейни годишнини на Любен Каравелов и Васил Левски.Книгата разказва увлекателно за двамата големи поборници на либералната доктрина у нас - Копривщенеца и Карловеца. Любен Каравелов и Васил Левски, за които достойнството на Родината е осъзнато, прегърнато верую, водещо във всичко и прието като най-висшето, пред което саможертвата на героя не е позата от платното на художника и въображението на литератора, а осъзната необходимост. Освен всичко друго, те са и пример, образец на изключително коректни, приятелски отношения в съвместната им работа, които остават непроменени и след провала на организацията, подчерта проф. Стоянов.

С помощта на българския език новото в света ще тръгне от нашата страна

А посявайки семената на новата цивилизация в обширната руска държава, българската култура ще даде началото на новата епоха за човечеството

По покана на Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров“ и НЧ „Обединение 2013“ в Кърджали се проведе среща-разговор с руския поет и писател Ефим Кушнер. Той е роден на 30 април 1940 г. в гр.Бобруйск, Беларус. Икономист и философ. Автор на книгите „Безкръвната революция“, „Завръщане в рая“, „Полет над пропастта“, „На прага на безсмъртието“, „Собственикът“, „Квантов преход“. Скоро на български ще бъде преведена и последната му книга „Политическо цунами“. В Кърджали Кушнер представи книгата „Учителят – пророк на Шестата раса“, на която е съавтор заедно с Елена Ковачева и Тодор Ялъмов. Книгата е сборник от статии и есета, които разказват за делото и мисията на учителя Петър Дънов, разказва и за негови ученици, последователи. Сборникът ни предлага един по-особен поглед, обобщаващ посланията на Учителя Дънов за бъдещето на съвременното човечество, отговарящ и на потребността ни от добър, адекватен на времето модел за утрешния ден. Защото в днешното изключително сложно и динамично време светът ни е разкъсван, заедно с екологичната, финансовата и социалната, и от футурокризата, от липсата на визия за бъдещето. Затова авторите избират да ни представят онези текстове на Учителя, в които ни е дал основните ориентири и жалони на извършващия се сега съдбоносен преход от нашата Пета към следващата Шеста раса, към настъпването Епохата на Водолея.
Човечеството технически стои на прага на излизането в огромния, безкраен Космос, се казва в книгата, но е твърде далече от овладяването на Вселената вътре в нас, в която, според духовния закон, се повтаря в миниатюрен модел Светът на идеите, породил този на материята. Затова всичко, което имаме да опознаем е вътре в нас и именно успехът на това начинание ще предопредели бъдещето развитие на човека и човечеството. Затова разработените от Учителя теми в това отношение, както и неговите задълбочени напътствия за ролята на този наш вътрешен свят, на славянството, на богомилите и на българския народ не само вдъхват надежда за бъдещето,но са и ръководство за активна позиция в нашето сложно време.
Затова книгата „Учителят – пророк на Шестата раса“ се спира на тези моменти в духовното познание, но разгледани и през погледа на последователите на Петър Дънов, и на други представители на Всемирното Бяло Братство, като Учителя Мория и Учителя Кут Хуми, на някои други духовно търсещи хора, като Елена Блаватска, Елена Рьорих, Леонид Маслов, Владимир Мегре, Джордж Оруел, Иван Ефремов, Борис Георгиев, Петър Димков, Есару Емото, Константин Златев и др. Защото едно от най-важните изисквания на новото време е да не се омаловажават заслугите на нито един от духовните водачи през миналите епохи и в различните народи. Но духовното единение между всички учения е преди всичко допускане на много разнообразни нива на съзнания, а не натрапване на своето, казва Елена Рьорих. И като основа на всичко трябва да бъде примерът на Природата, всичко в себе си поемаща и хармонично подбираща своите съседи. Затова цялата й мощ и красота е в приемането проявите на живота в цялото им разнообразие. А онова, което е по-близо до нашето сърце, това е нашето сегашно ниво, след време пък духът ни посочва следващото.Затова днешното единение е по-скоро благостно допускане, искрено следване на онзи, който ви е по-близък. Но пък това помага, според едно послание на Учителя Дънов, извършващият се сега енергиен преход да се изживее като един концерт на новото време, като една съвършена симфония на любовта, в която всички звучащи инструменти се допълват един друг и макар всеки да е със своя специфика, той пак звучи в една и съща тоналност, в съзвучие с останалите, в синхрон с вибрациите на Любовта.
Особено е важно всеки да се включи в „строежа“ на идващото ново време, казва Учителя, защото за пръв път в историята на Земята една човешка цивилизация се заменя с друга без тотална смяна на индивидите и то плавно, почти неусетно, като се спести тоталната разруха. И ако се влеете в Новото с хармония, разбирателство, с доброта, разумност и сърдечност,ще стигнете до там, за където сте се запътили. И това е във възможностите на всеки човек, който е осъзнал, че е духовно същество, че е част от Бога. Който е спокоен за своето утре, оставил е негативното,тревогите, съмненията, очаква само добро и е устремен напред с добри мисли, добри намерения и увереност, че може да създаде всичко, което поиска.
Особено значение в книгата имат мислите на Учителя за ролята на славянството, на богомилите, на българския народ,на Русия. Няколко есета са посветени на съвременна Русия, където сега се залагат основите на обновената Свещена Рус, където започва една основна духовна промяна под ръководството на Светлите сили.
Както в Средновековието, българската православна църква е дала християнството и писмеността на славяните и Русия, така и в наше време българската култура ще посее семената на новата цивилизация в обширната руска държава и ще даде начало на нова епоха за човечеството, казва Учителя Петър Дънов. А задълбоченото познаване на скритата духовна история на нашия народ и нашия език говори, че българският език ще има голямо значение за хората на Шестата раса. Защото той е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога и защото българският народ е най-древният народ на земята. Носител на първичния език на човечеството. Затова избрах да дойда в България, казва Учителя на своите ученици, като ги уверява, че „от България ще тръгне новото в света“.

23 юли 1942 година. Гарнизонното стрелбище в София.Сърцето на най-големия поет, раждал се през 20 век, спира да бие. Никола Вапцаров! 72 години оттогава. 72 дула, насочени и към нас. 72 пробойни в сърцата ни! Но погледът, носещ нашия духовен отпечатък - вярата - остава! Поетичният му глас – също! И все така ни светят, дори и през прокуршумените ни дни.
Регионалната библиотека “Н.Й.Вапцаров“ и Военният клуб в Кърджали отбелязаха 72-годишнината от гибелта на поета с възпоминателна вечер под надслов „Памет за Вапцаров“.

Красотата на сърдечните разпятия ни поддържа живи

Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” и Арт-галерия „Дар” предложиха на кърджалийци интересна творческа среща с тандема Тенко Тенев – поет и Димитър Бечев – литературен критик. Тенко Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва специалност "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" /1976 г./ и висше политическо образование през 1984 г. в гр. София.Член е на Съюза на българските писатели. Носител е на награди от национални литературни конкурси, а стиховете му са преведени на чужди езици. Участва активно в обществено-политическия и културен живот на града като общински съветник, началник-отдел “Култура и вероизповедания”, директор на дирекция “Социално развитие” , член на Управителния съвет на Клуба на дейците на културата, председател на училищното настоятелство в Професионална техническа гимназия „Иван Райнов”, дългогодишен председател на ловно-рибарска дружинка, творчески секретар, а сега и председател на Дружеството на писателите в Ямбол. Автор е на двайсетина поетични книги, сред които – „Спасена светлина”, „Мелодия за двама”, „Имена и съдби”, „Сияйно и тъжно”, „Стъпки в небето”, „Самотата на времето”, „Олтар от обич”, „Възторзи и горчилки”, „Мълчалив водосвет”, „Елмазите на вселената”, „Думи за приятели”, „Посвещения”, „Слънчеви видения”, „Вечерен пейзаж”, „Бавни вълшебства”, „ Песни за любовта и смъртта”, „Сребърни разпятия”.
Литературният критик и директор на ямболската Регионална библиотека Димитър Бечев представи творчеството на Тенев, определи го като една неспокойна душа, улавяща и събираща елмазите на времето и битието ни в поетични редове, опитващи се да съхранят частиците човешка топлина и светлина. Определи стиховете му като човешки благослов към неоскърбените бездни в човешката душа, в която се върти вечната въртележка на обикновените човешки радости и скърби и като във вятърните мелници на Сервантес се смилат в една безкрайна „ода на житата“, оформят словесния хляб, раздаващ слънчеви видения за бъдещите бели дни и пътеки.
Поезията на Тенко Тенев, допълни Бечев, е с отворени очи към доброто у човека, за което се съди със земната мярка на обикновеното човешко сърце. В нея витае и болката за изгубената красота на грубите ни дни, но и зеленият цвят на тихите човешки надежди. Защото самият той е обрекъл душата си на едно светло очакване. Това е една поезия, задаваща въпроси към света около нас, към собствената съвест, към моралните устои на личността, усеща шумоленето на самотно изтичащото време, което безпощадно ясно си отива от нас. Но с преминаващото през него пантеистично усещане за вечността на природата и космоса, с философското преосмисляне, с горчиво-ироничните съпоставки, водещи до особеното състояние на нега, любов и смирение. Защото тъкмо в този загадъчен и извечен човешки кръговрат се крие тайнствената метафизика на човешката душа. С този негов стихотворен, непреднамерен, човешки благослов към спасената човешка светлина Тенко Тенев коленичи клетвено пред големия, национален поетичен олтар, където поставя разпятията от болка, тъга, илюзии, любовта до поискване, красивата самота на очакването, но и пантеистичната идея за вечното движение в света, стремящо се към съхраняване на доброто. Защото „на сърцето пътят се отрежда” чрез онзи още отдавна закътан в него слънчев лъч – сълза и песен в едно, но белязан с доверие в бялата пътека, в нестихващия бял извор и жаждата за висини.

- Тенко, тази среща с кърджалийските почитатели на изящната словесност се урежда вече цяла година, но пък стана в най-доброто време и на най-доброто място…
- Наистина е така, тук, в Къщата на творческите съюзи, т.н. Керимова къща, обстановката е много приятна и предразполагаща към дълбоко, искрено и свободно споделяне на нашите творчески пориви. Ние с Митко Бечев ходим вече 30 години из страната да го правим, но тук се почувствахме особено добре. Както насреща ни светеха плодовете на дърветата в този чудесен двор, така светеха и нашите сърца, готови за най-творческия обред – човечността.

- Ти, който си бил на много големи четения и поздравяван от най-известните държавници и хора на перото, в тази камерна обстановка се почувства прекрасно, както си личи. В такава фаза ли преминават вече литературните, творческите срещи, изобщо?
- Досега те се движеха с контекста на времето, бяха изпълнени с една площадна напомпеност, но творците са едни самотници, в най-добрия смисъл на думата, и това не им носеше уют. Нашият занаят си е един тъжен, самотен занаят и не му приляга тази масовост, той се радва на близкото и приятелско съпричастие, на разбиране.

- Така както го описваш в стиха си „Не обичам вече премиери”…
- Да, тези най-истински срещи се случват в душите ни, когато молитвено и тихо идват приятелите, взимат чаши и се радват, пият като от извор, прозвънил в очите пресъхнали. А след такива срещи ни става сладостно тихо и светло като в храм…

- А в тази сладост и мъка, радост и болка, красотата заема своето централно и напълно полагащо й се място, нали…
- Да, защото тя е абсолютна категория, водеща ни към божествената хармония. Затова казвам в свой стих, че тя ми е нужна, за да премина прав през света. И че благодарение на жаждата ни по нея, животът продължава да бие в тръпните вени на изгрева и зеленият цвят на надеждата винаги ще кълни.

- Вярата в доброто също има своята значимост в твоите поетични откровения.
- Тя също ни е особено нужна, защото, макар и да е като нея шепа тишина и често да прорязва с болка, умее да съхранява глътката светлина в нас.

- И тъй като жената е един праобраз на красотата, тя също заема важно място в твоите стихове…
- Да, защото тя е наистина в основата на всичко, тя е маята, предизвикваща втасването, ставането на нещата и винаги е проправяла в объркания ни свят пътя на единствената вярна светлина. Като сълза дочакана, тя споделя глада на душите ни. „Просто – светла жена. /Най-човешката вяра/ във дългото ни мъжко лутане”. Тъкмо тя ни учи, че можем да бъдем спокойни за утрото, щом сме дали всичко от себе си. С нейна помощ, вярваме в това, дори и когато се готвим да се слеем със залеза.Направил съм поклон към нея във всичките си книги.

- А изкуството, макар и да пристъпя на пръсти, къде се нарежда в това наше житие-битие?
- То също е един много сигурен начин да се съхрани и светлината, и надеждата, и вярата ни в доброто. Дали е лудуваща пролетна река или напевно шепнещ закътан извор, то звучи като свобода, красота и спасена светлина.

- По някакъв начин си свързан с десетката, тази която изразява диамантената сърдечна честота.Роден си на 10-то число, на 10 години си станал член на Ловно-рибарския съюз в Ямбол. В тази връзка има ли нещо общо между лова и поезията?
- Да риболовец съм от 1961 г., дори имахме едни малки сини билетчета, а ловец станах през 1984 г. И в риболова, и в лова, както и в творчеството, има много красота, самото движение сред нея е нещо като докосване до хубава жена, даже повече от това.В нашия уморен свят тези занимания те зареждат по невероятен начин с енергията на красотата и покоя. Особено в зрелия период на ловеца, когато вече се е отървал от своя хищнически нагон.

- Сребърни или златни, разпятията са стрелите, идващи от нашите вътрешни духовни пространства, както споделяш в свой стих…
- Като интуитивни хора, творците долавят и обличат в думи тези сърдечни амплитуди, които ги поддържат живи. Затова е важно да назовават нещата така, както ги усещат, а пък който се нуждае от логични обяснения, може да ги потърси от критиците, като Митко Бечев.

Честит юбилей!

Да е все така борбена и работеща за обединяването на социалното и лиричното, миналото и бъдещето, за духовно ни съживление. Да е жива и здрава и много удовлетворена от това, което прави! Да поддържа чрез филмите си светлината на историческата ни памет жива, подобно на подарения й от група поети символичен подарък!

Мая Вапцарова е родена на 7 юли 1944г. в Банско. Завършила е кинорежисура в класа на Мак Карой и Сабо Ищван в Будапеща. Носител е на орден “Св.Св. Кирил и Методий” І степен. Авторка е на няколко книги и на повече от 100 документални и игрални филми, някои от които са посветени на нейния близък сродник-поет, като “Ти помниш ли”. Дебютът й в киното е посрещнат с много голям интерес на международния екран и печели "Златен дукат" на кинофестивала в Манхайм. Нещо, което по-нататък не се е случило с нито един български филм.

Напоследък, обаче, племенницата на големия наш поет Никола Вапцаров обръща своя творчески и изследователски взор към най-древното минало на страната ни и най-вече към това на Източните Родопи. Затова преди няколко месеца при гостуването си в Кърджали по покана на Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” тя представи не само книгата си „Просяци”, но и филма си „Надбягване с времето”, както и албума си „Докосване до сътворението”, оформен с нейни текстове и снимки на Евгени Коевски. Той разказва и показва родопските свещени мегалити, мистичните скални ниши и други неразгадани знаци, издълбани по скали, тераси, долмени, всички наподобяващи някаква тайнствена азбука и космически карти, точките от които и днес намират своите съответствия с някои съзвездия. Неотдавна Мая Вапцарова и нейни съмишленици-творци дадоха в гр. Първомай старт на учредяването на творческо обединение за хората на перото от Южна България. То ще се казва „Арда, Тунджа и Марица” и си поставя за цел да работи по международни културни програми за творчески срещи, издателска дейност и други прояви, събиращи усилията на южните творци за духовно съживление.

- Госпожо Вапцарова, вашата битка за миналото сякаш е един вид продължение на Вапцаровата вяра за бъдещето…

- Наистина започвам тази битка за миналото ни, за автентичността на нашите родови корени с предварителната нагласа, че това ще ни отведе към бъдещето, което заслужаваме. Разбира се, че има и връзка с най-важното, което е искал да ни каже Вапцаров и което се съдържа в смисъла на думата "вяра", макар че основният код от едноименното му стихотворение още не е разгадан от нашето съвремие. За някои вярата е религия, за други - морал, за трети - проста житейска мъдрост. Изобщо константата на живота, нашият духовен отпечатък.Макар че никой не знае какво е точно: чувство ли е, състояние ли е. Не знам дали някога ще разберем какво означава това усещане, което изстрелва чак в Космоса. И заради което "човекът би влязъл във взривна ракета, самичък би търсил в простора далечна планета”.

- Това ли ви изстреля и в толкова далечното ни минало? А може би и болката ви по настоящето?

- Да, и двете неща. Моето любимо стихотворение от Вапцаров е “Епоха”, защото все още е епоха на дива жестокост... Но във всичко, което е написал Вапцаров, прозира основният въпрос – този за “хляба” на свободата. И за това, че този хляб на духа, без който човекът не би преживял, ще продължава да захранва човечността с вярата в доброто. Дори и днес...

- В която разстрелите на поета продължават, дори гробът му бе поруган…

- Това не е случайно.Случва се сякаш, за да ни напомни, че не е важно как си умрял, къде си погребан, дали си убит с един изстрел или с два, дали си паднал на лявата или на дясната страна. Важно е вместо гроб да имаш памет-ник, да си погребан в душите на хората. Не случайно това се отнася и за Исус, и за Левски.

- Значи Вапцаровата борба „за хляб и свобода” продължава под една нова форма…

- Тя си е все същата, за свободата на нашите души, само че с различни средства. Затова, така както в поезията е време социалното и лиричното да си подадат ръка, така и миналото и бъдещето трябва да го направят. Иначе все ще стигаме до печалния извод на Вапцаров, че живеем като в дълбоката бронзова ера. Но проблемите не са извън нас, те са вътрешни – в умовете, сърцата ни, в съзнанието ни . Затова сме преминавали и още минаваме през толкова изпитания, за да се научим да ги преодоляваме.

- И вашият индивидуален път на търсене на изхода преминава през следите, оставени ни от траките по нашите земи и в обединените творчески усилия?

- Може да се каже и така. Чрез филмите си аз се опитвам да търся разрешението на проблемната връзка минало-настояще-бъдеще в дълбоката древност. С голямо вълнение и очакване се отправих към изследването на тракийската цивилизация, защото ме вълнуваше какво е открила, какво са знаели нашите прадеди много повече от нас, защото имах усещането, че това тяхното важно древно познание днес ще ни бъде много нужно.И вероятно разковничето се крие в това, че при траките не е имало роби, че всеки един от тях е имал някаква своя мисия, допринасяща за добруването на всички.Днес носители на тази духовна свобода са творците и те са призвани отново да я съживят.

- Ехото на миналото, разказано от родопския вятър и родопското слънце, оживява във филмите ви с особена мистична красота и с огромно родолюбие. Това ли е вашият начин да се събуди поизтънялата ни духовна памет?

- Радвам се, че сте открили такова послание във филмите ми. Наистина това е, което ни е липсвало толкова дълго време. Може да изглежда невероятно, но тъкмо тези древни знания, закодирани върху тракийските мегалити, могат да я събудят. Пък, кой знае, може и да са оставени с такава цел. За да знаем, че точно оттук, където живеем, е тръгнала човешката цивилизация. Че тези места са били избрани съзнателно, защото само в тях връзката между планетата ни и Бога-Слънце никога не може да се наруши, затова и човешката сърдечно-съдова система прилича на космическия строеж. Че тук е духовният център на света.

„Ябълки на олтара” или опасният и
„самоубийствен” стремеж към съвършенство

 В рамките на фестивала на изкуствата „Перперикон – 2014”, в деня на Св.Йоан Предтеча /24 юни/ във фоайето на кърджалийския театър „Д.Димов” РБ „Н.Й.Вапцаров” представи новата книга на Лияна Фероли „Ябълки на олтара 2”. Директорът на фестивала Петър Савчов изрази своята радост, че всяка година форумът дава възможност, заедно с показването на изключителните образци на българската култура, да се представя изкуството и на някои от местните творци. При откриването на фестивала проф.Овчаров напомни, че преди 14 години той е бил създаден, за да рекламира скалния град на траките Перперикон, но за много кратко време превърнал Кърджали в културна столица на България за времето на неговото провеждане. А заместник кметът по културата на града Елисавета Кехайова добави, че фестът се наложи като едно от най-значимите събития в националния празничен календар и една от визитните картички на града ни.
Преподавателят по литература в Пловдивския филиал „Л.Каравелов” в южния град Петър Хаджинаков определи новата книга на Лияна Фероли като една синкретична литература, включваща много жанрове, а поезията в нея изпълнена с една чисто женска чувствителност, интроспективност и медиативност. Като една азбука на крехката и ранима женска душевност. Лили е и мостът в регионален план между творците в близките на Кърджали градове, каза литераторът, която продължава да организира техните срещи, както и участията на нашите творци в някои национални празници на изкуствата, в провеждащите се в региона литературни четения.
Директорът на кърджалийската Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” и редактор на повечето книги на Лияна Фероли – Иванко Маринов се спря на многоаспектната метафористичност в заглавието на представяния сборник и най-вече на конкретно вложените търсения в него и водещи към „опасния и самоубийствен стремеж към съвършенство”. Книгата й, каза той, е един широк екран на духовните търсения със своята метафористичност и с разнообразието на жанровете, които застъпва.
Главният редактор на в. „Психо” Анна Димитрова дойде от София специално за промоцията, за да изрази благодарността си към Лили за дългото им приятелство и сътрудничество, макар и в повечето случаи задочно. Харесвам самата Лили и нейните текстове, защото и тя, и те не дават оценки, не обвиняват, не сочат с пръст, а само обясняват така, че да ги разберат дори и незапознатите отблизо с изказаното. Защото говорят за така важното приемане между хората и за всичко случващо се като закономерно и необходимо за нашата духовна еволюция.
Директорът на кърджалийската болница д-р Тодор Черкезов също изрази мнението си за книгата. Четох я с голям интерес, каза той, заради чувството на мащабност, което поражда тя. Едва ли има значима тема, която да не е засегната в нея. И всичкото това чрез метафората на ябълката като сензитивност, жажда за познание, но и като носеща много съмнения за границите на познавателния процес. За мен това е една книга – находка, защото се стреми да разширява тези граници, да надниква в необяснимото, в абсурдното. И защото намира алтернативното познание като най-искреното, най-автентичното, необременено от чужди представи и шаблони. И като такова – достойно да бъде положено пред най-големия олтар – този на нашите сърца, в които са всички извори и скрижали на Божественото слово.
Известният деец на културата и дългогодишен директор на кърджалийския театър, поетесата Теофана Текелиева благодари на организаторите на фестивала, които поне веднъж годишно събират кърджалийските творци, за които тези срещи са много важни, но не могат да го правят често, защото си нямат своя база, нямат и свой Клуб на дейците на културата. Добре че има и такива, като Лили, които намират възможност да организират подобни срещи и да подържат пламъчето на духовния живот в града ни. А това й се удава, защото има контакти не само с кърджалийските творци, но и с много свои колеги в страната и най-вече в близките ни градове. За тези нейни приятелства й помагат и нейните възгледи за живота, изразени така добре и в нейните книги. И защото Лили все повече разширява своите духовни търсения, защото непрекъснато извисява духа си и пише за живота на бъдещето, за неговата дълбока хуманност и все още неразкрита същност, подчерта Текелиева.

Само споделената творческа радост е нещо
повече от любов

За осма поредна година  в СОУ „Йордан Йовков"- Кърджали се проведе Празникът на изкуствата „Денят на Нели", който се превърна във факел на вдъхновението за целия град. Тази година възпитаниците на училището споделиха в слово и багра своето вдъхновение по темата, взета от стих на Нели, „Обичам аз животните прекрасни”. Тази година се отличаваше с още по-голям размах по брой на участниците в конкурса, както и по броя на привържениците и приятелите на празника. В него се включват все повече хора на словото, на изкуствата, казаха организаторите. Така „Денят на Нели” все повече се превръща във факел на вдъхновението за целия град. Превръща се в един от многото поводи за духовно съживление, за насърчаване радостта от споделеното творчеството, както и за ориентирането на младежите към творческите професии. А самото художествено пресътворяване на детството съхранява и продължава във времето паметта за най-чистия детски свят.
Родителите на Нели – Веселина и Тодор Черкезови за пореден път показаха, че дори и скръбта по любимата рожба може да се превърне в импулс за любов, красота, надежда, за творчески пориви – най-сигурните начини духът да победи материята.Че частица от недоизпятата песен на тяхната дъщеря Нели ще живее в сърцата на тези, които ще четат нейните стихове и, вдъхновени от нейното творчество, ще рисуват мечтите си със слово, щрих и музика. Че мечтаното от Нели сливане на всичко и всеки в едно, в частицата Вечност е възможно. Затова, неслучайно, избраната от стих на Нели конкурсна тема за 2015 г. бе „Може! Всичко е възможно!”.
Директорът на училището Недялка Кюпрюджиева обяви носителите на наградите, подготвени от родителите на Нели Черкезова, а нейният баща д-р Тодор Черкезов ги връчи с пожелания за нови творчески успехи. Първата награда за рисунка спечели Бойка Христова от 5 б клас, за стихотворение Мария Бумбарова от 3 а клас, а при по-големите ученици Мерве Шакир от 7 а клас. Най-добрият разказ написа Димитър Чаушев от 9 а клас, а най-доброто есе - Десислава Гуглева от 7 а клас.Специалната награда за цялостно представяне /за разказ и рисунка/ отиде при Найме Бейджан Емин.
Д-р Черкезов изрази благодарността на семейството му към създадената от ръководството и учителския състав на училището творческа атмосфера, за голямото старание и разбиране по отношение на най-ранното хармонично развитие на учениците. Той изрази това свое отношение с подаръка си към директора на училището - „Златната книга на таланта” и компактдиска с авторска музика на кърджалийския музикант Нешко Нешев „Повече от любов”. А този дар казваше, че споделената с повече хора творческа радост е състоянието на чистата любов. Защото само това непрекъснато разширяващо се поле може да излъчва и отразява обратно към нас едно съвършено единство, изпълващо света с доброта и хармония. И че тъкмо чрез тази обединена енергия на сърцата можем да стигнем до промяната към по-добро.
вж:http://literaturensviat.com/?p=93979

Весела ваканция с „Приказка чудата за буквите и числата“

В рамките на Националната библиотечна седмица, която се провежда за девета поредна година през месец май по инициатива на Българската библиотечно-информационна асоциация, Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” представи в няколко подготвителни и първи класове в СОУ „П.Р.Славейков” и СОУ„Отец Паисий”, „Приказка чудата за буквите и числата“ на детската писателка Божидара Ангелова. Героите на атрактивното учебно помагало оживяха със свои необичайни и любопитни черти и образи. Затова особено много помогнаха авторските песни, картинните интерпретации и артистичните етюди на Леля Приказка. С това име е позната авторката на книжката, поради нейните разностранни дарби и поради голямото си умение да общува с децата. Тя е често канена като желан гост в много кърджалийски училища и детски градини. С „Приказка чудата за буквите и числата“ и с напомнянето да не забравят нейните герои, детската любимка пожела весела ваканция на своите малки читатели.

Иванко Маринов: Съпротивата е един от най-верните начини да се вкуси естетическото удоволствие

Иванко Маринов е роден на Международния ден на книгата 23 април 1946 г. в Хасково. Затова неслучайно е и директор повече от 20 години на кърджалийската Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров”. Завършва театрална режисура в Санкт Петербург /тогава Ленинград/, а през 1994 г. и Великотърновския университет, специалност библиография и библиотекознание. Автор е на следните поетични книги: “Ден за прошка”, “Дневни сънища”, “Болестта на куклите”, “Дни и нощи”, “Откраднат сезон” /2008/, „Нощен полет тъмен джаз” “Небесни листа” /2004/, четиво за историята на книгата, на легендите и преданията ”Момин камен”, ”Гледай какво става…”, „Улица „Републиканска” /краеведски импресии/. Есеистичният двутомник “Градът кръстопът” /кн.1, 2006 и кн.2, 2008/, специфична и уникална история на Кърджали, му донесе годишната награда на Съюза на българските писатели за 2006 г. За нея получава и отличието на Съюза на краеведите в България – “Заслужил краевед”. Член на СБП. Текстовете му водят надалече и надълбоко в територията на мъдростта и човещината, които са като че ли патент на Родопите, по думите на Петър Анастасов, но лиричните му артистични волности най-добре изразяват неговата същност. А как се стига до подобни на неговите тънки творчески състояния, едва докосващи белия лист с недоизказан рисунък, питам техния автор:

- Все пак, колкото и да не се подава на обясняване, как, Иванко?

- Всичко започна в моята най-крехка детска възраст, когато живеех в махалата на обитателите със специфичен тен. Та, те ме причакваха на излизане от библиотеката, за да ми вземат и разкъсат книгите. Но аз не се отказах от тези срещи. Продължавах да упорствам заради книгата. Може би точно този мой пръв спомен за изящната словесност е изработил у мен съпротивата - един от най-верните начини да се вкуси някакво удоволствие, особено естетическото.

- Това си е един съвсем ранен екзистенциализъм…

- Тогава изобщо не съм знаел, че се нарича така, но по-късно разбрах, че няма къде другаде да отидеш, че трябва да приемеш това наоколо, да станеш част от него. И че трябва да приемеш нещо съзнателно, за да те деформира и промени. Защото тогава ти го приемаш до някъде, в името на еди какво си, без да позволяваш  то да те прониква изцяло, така че да те застрашава. Т.е., ти доброволно се съгласяваш с тази „война”, защото няма къде да отидеш, да „дезертираш”. То и няма къде, защото си вътре в нея.

- Можеш, например, в алтернативната реалност на литературата…

- Вярно е, че литературата има такъв избор, но аз предпочитам тя да отразява това наоколо, най-вече като участие в играта, като наблюдаване на играта от тъч-линията, отстрани. Т.е. да можеш да играеш, без да се самозабравяш в тази игра и да знаеш защо я играеш.

- Точно необходимото наблюдение, според квантовата физика, може да промени реалността, и то дори ретроградно, в миналото. Литературата също ли го може?

- Не само го може, но това е един от основните й похвати, това е предметът на литературата. Ето, когато пиша за миналото, аз имам своя страничен поглед, формиран от това, което е сега край тебе. Т.е. не може да не се появи едно оценъчно съзнание и описание. Така че и когато всичко е описано достоверно, едно към едно, винаги ще има едно „но”… А има и друго, едно художествено произведение може да бъде напълно измислено, но пак да изглежда напълно достоверно реално. А, ако почнеш от факта, от случката, няма да стигнеш доникъде, но ако започнеш от характера, сто на сто ще стане добре.

- Кой може да пише така?

- Всички, усещат или не, пишат така. Но, ако мислиш, че описваш нещо така, както е било, нищо няма да стане. Защото спомените на един човек за събития, които са се случили преди 40-50 години не се приемат от изследователите на историята, защото има редица пречупвания, като възрастови, психически и т. н. Дори едно събитие от вчера, описано днес, няма да бъде същото. Опитвал съм да напиша случили се с мен случки, истории, готови за литературен сюжет, но не е излизало нищо. Защото те са били по-хубави от това, което после пренасям на белия лист. Т.е. има някои неща, които са наглед готови за литература, но те са извън литературата и ти трябва да ги достигнеш. А поднесени така наготово - е много трудна работа. Макар че има и примери за обратното. Знаем класически пример за Хемингуей, който пренася в „Старецът и морето”, с който става Нобелов лауреат, една своя готова журналистическа кореспонденция за един стар рибар. Но от нещо много кратко той прави нещо, което влиза в класиката на американската литература.

- Творчеството е съзидание и като такова в какво най-вече се изразява то?

- Съзиданието, раждането не може без „смъртта”, без „убиването”. Което не значи, че истинската реалност убива измислената или обратно, а нещо като това, че под едно и също дърво да си е почивал Христос и да се е обесил Юда. Това е и като въжето, което става и за зидарски отвес, но и за бесилка. Но в тези неща аз съм и религиозен, и суеверен. Не искам да пипам творческия процес. Дразня се и от думата „вдъхновение”. Когато някой казва, че му липсва, само си търси оправдание, че пие „боза”, а не друго нещо.

Интервюто взе: Лияна Фероли

Представяне на новата книга на инж.Таньо Танев и Ангел Манев „Български Празничен циклов календар"

По покана на РБ "Н.Й.Вапцаров" и Дома на учените в Кърджали бе представена книгата на инж.Таньо Танев и Ангел Манев „Български Празничен циклов календар". Двамата учени-изследователи от Стара Загора имат много публикации, свързани с най-древната и по-новата ни история. Инж. Таньо Танев е работил в Централната лаборатория за слънчево-земни връзки при БАН, а Ангел Манев е главен асистент в старозагорския Институт, клон на БАН, за космически изследвания и технологии. Те са разработили вече три календара: Методика за работа с еврейския календар, гарантираща изместване с един ден за 2000 години, Български циклов календар /за древната българска ера, започваща от 5504 г.пр.н..е./ и Български празничен циклов календар, с който са синхронизирани сегашните ни празници, отчитат се едновременно по старобългарския и по Григорианския календар.За разлика от досега известните календарни системи, Българският циклов празничен календар на Танев-Манев е космически, защото в него датата следва събитието, а не събитието датата.Т.е., той е адекватен на съществуващата астрономическа и астрологическа обстановка, отговаря на общите изисквания, за да може определена мисловна конструкция да се нарече календар.Той предоставя на българите възможността да провеждат своите празнични ритуали според точното им пространствено и времево привързване, винаги са постоянни във времето, не променят календарните и седмичните си дати, докато в Григорианския календар /по който сега отчитаме времето/ са подвижни, при него се натрупва грешка на всеки 3000 години, докато в този на Танев-Манев – само едно денонощие на 13 2000 години. Техният календар дава възможност на българите да празнуват адекватно своите народни и църковни празници, а така и да се върнат в духовното русло на своето време.

Международен ден на шегата

На 31 март хумористите от града ни отпразнуваха Международния ден на шегата 1 април. На тържеството един от доайените на хумора /Малин Кацаров/ отбеляза своята 80-годишнина.Той получи много поздравления и цветя за своя юбилей, поздравителен адрес му изпрати и инж.Хасан Азис, кмет на Кърджали. Организатори на проявата бяха РБ „Н.Й.Вапцаров и клуб „Хитър Петър и Настрадин Ходжа” към читалище „Юмер Лютфи”.

На 19 февруари Библиотеката се включи в тържественото отбелязване 141-годишнината от гибелта на Апостола на свободата – Васил Левски. Слово за най-светлия син на България прочете директорът на регионалното книжовно средище, който е и председател на Общински комитет „Васил Левски”.

На 13 февруари РБ „Н.Й.Вапцаров” и Военният клуб представиха в Кърджали най-новата книга на Николай Стоянов „Случаят Ванга”. Тя е един различен поглед, отличаващ се от всички написани до сега книги за известната ни пророчица. Представя съвсем обективно и непредубедено и нейния живот, и нейното време без сянка на идеал или отрицание.