БИБЛИОТЕКАТА – ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

През 2009 година най-голямата обществена библиотека на територията на Кърджалийска област – Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” чества три юбилейни годишнини - 50-години Регионална библиотека, 95 години библиотечно дело в Кърджали и 100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров.
Основите….
95 години библиотечно дело в Кърджали
95 години са един малък миг от историята, но тя съвсем не казва всичко. Всъщност думите трудно могат да опишат какво се крие зад 95 години творческо горене на хората, свързали част от своя живот с библиотеката и книгите в Кърджали ; зад 95 години вярност към възрожденските пориви на основателите на първото читалище с библиотека в Кърджали ; зад 95 години ентусиазъм, който преодолява трудностите на времето, за да се съхрани и запази книжовното богатство в област Кърджали.
Основа на библиотечната колекция е читалищната библиотека в града, създадена още през 1913 г. от група прогресивни граждани, заселили се след Балканската война, които поставят началото на градско читалище и читалищна библиотека.
А ето какво пише Мара Михайлова в книгата си “Кърджали”:
През 1913 г. в Кърджали пристигнал училищният инспектор Кирил Ванков, който станал директор на новооткритото основно училище. Ванков бил образован и културен човек и разбирал важната роля на едно читалище в току-що освободения Кърджали. Председател на тричленната комисия по това време е Сава Неделков, който оказал съдействие на Ванков. Идеята за читалище се споделяла не само от малцината българи, но и от някои турци. На 24 декември 1913 г. те свикали учредително събрание. Избрано било ръководство в състав – Кирил Ванков, председател, Спахиев, подпредседател, Боян Бенов, касиер и Ст. Захариев, секретар.
Веднага след основаването на читалището, ръководството решило да изнесе първата своя вечеринка. От нея се реализирал приход от 124, 50 лв. Като приспаднали разходите, останали им 91, 80 лв., с които започват своята дейност. С голяма мъка намерили малка паянтова стаичка, която ремонтирали и обзавели, а шкафът според Протокол № 4 не бивало да е по-скъп от 20 лв. В този шкаф наредили книгите, няколко на брой. В същия протокол се говори и за абонамент за вестници. Избрани са само два – „Демократически преглед” и „Съвременна мисъл”.
Библиотеката е нараснала на 300 тома, за които са изразходвани 312, 65 лв. Доста книги били от дарения. Увеличил се и абонаментът за вестници и списания.
Ентусиазмът на първите основатели, обаче, бил прекъснат от започналите военни действия. Много от членовете заминали за фронта. Читалището спряло всякаква по-нататъшна дейност и съществуването му продължило само на книга.
От първите запазени протоколи се вижда, че читалищното ръководство е правило известни опити да снабди библиотеката с научно-популярна литература. Но незаинтересоваността на тогавашната власт към читалищното и просветното дело дава отражение и върху работата на библиотеката. Нейният книжен фонд си остава все така беден. За двадесет и три години той нараства едва с около 2 400 тома, ползвани само от 312 читатели.
Библиотеката развива активна дейност, когато през 1930 г. за библиотекар е назначен Петко Илиев /1929-1948/. В читалищното ръководство се избират млади хора – Кирил Попгеоргиев, В. Делчев и др. След 1944 г., за един кратък период от пет-шест години (до 1950 г.) книгите и читателите се удвояват и утрояват. Организират се читателски конференции, обсъждания на книги, срещи с писатели. В края на 1958 г. книжният фонд е нараснал вече на 19 000 тома, читателите са 3 800.
С времето дейността на читалищната библиотека се свързва все по-тясно с обществения живот като негова жизненоважна институция. През следващите десетилетия значителен принос за развитие на читалищната библиотека имат Кирил Попгеоргиев, дългогодишен председател на читалището и библиотекарите Надежда Дацова, Елка Цацова , Кръстьо Куртев.

Началото…
50 години Регионална библиотека
Като естествен приемник на читалищната библиотека, Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров” изминава дълъг и нелек път на развитие в своята половинвековна история.
След промените в административно-териториалното устройство на страната през 1959 г., библиотеката се обособява като самостоятелен културен институт – Окръжна библиотека. На нея се възлагат методически и експертно-консултантски функции спрямо всички библиотеки в Кърджалийски окръг. Библиотечното обслужване се разширява и диференцира. Още през 1961 г. се обособява отделно звено за обслужване на децата – читатели. Въвежда се и свободен достъп до книгите през 1962 г., създават се първите филиали в различните квартали на града. В следващите години библиотеката развива и обогатява функциите си на информационен център. Откриването на новия специализиран отдел за справочно-библиографска и краеведска дейност през 1966 г. цели архивиране на краеведската литература и на местния периодичен печат.
През 1969 г. библиотеката се настанява в новата сграда и това дава нова възможност за специализираното обслужване на читателите – откриването на три читални ( по обществени и хуманитарни науки, по приложни науки и за изкуство ). Библиотеката усилено обогатява фондовете си с нови носители на информация като графични издания, репродукции на картини, нотни издания, грамофонни плочи и др. Това дава възможност за чувствително увеличаване на читателите и съдържанието на заеманата литература.
През 1983 г. с решение на ИК на ОНС на Окръжната библиотека е дадено името на поета Никола Йонков Вапцаров. В годината на четвъртвековния юбилей – 1984 г. с Указ № 2474 на Държавния съвет на НРБ Окръжна библиотека “Н. Й. Вапцаров” е удостоена с високо държавно отличие – орден “Кирил и Методий” – ІІ степен.
Впоследствие новото административно деление на страната през 1987 г. и замяната на окръзите с области, библиотеката става общинска и наименованието е Универсална научна библиотека, но запазва методическите си функции.
Като Регионална библиотека за област Кърджали е утвърдена с Постановление № 80 от 7 април 2006 г. на Министерския съвет за преобразуване на културните институти в регионални библиотеки. И на това основание тя е основно книгохранилище в областта и най-големият общодостъпен информационен институт, утвърдил се справочно-библиографски, краеведски и методически център за Кърджали и Кърджалийския край. Притежава богат фонд, който надхвърля 270 000 библиотечни единици, универсални по вид, език и съдържание – книги, периодични издания, ноти, албуми, грамофонни плочи, произведения на изкуството и др. Като обществен център, който осигурява достъп на всички, диференцирано обслужва над 2301 читатели, раздава 81846 библиотечни документи, отчита 34542 посещения. Фондовете и се обогатяват ежегодно с над 2853 нови библиотечни документи, които отговарят на съвременните търсения.
Регионалната библиотека е една от най-значимите и развиващи се културни институции в град Кърджали, която продължава да усъвършенства своята дейност – автоматизиране на библиотечно-библиографските процеси до повишаване квалификацията…Автоматизацията, въведена през декември 2005 г., първоначално в отдел “Комплектуване” , “Обработка” и “Краезнание”, а по-късно /2008 г./ и в останалите звена на библиотеката. Изградената локална мрежа с включени 10 компютърни конфигурации и Интернет предлага достъп до библиографски и административни български и чужди бази данни.
Услугите, предлагани от Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров”, съчетават традиционните и съвременни технологии, които я определят като съвременен библиотечно-информационен образователен център: справочно обслужване от всички области на човешкото знание, междубиблиотечно книгозаемане, места с Интернет връзки, възможности за копиране и др.
За да улесни читателите в по-отдалечените квартали, библиотеката разполага с два филиала: в ж.к.”Младост” и в СОУ ”П.Р.Славейков” – кв. “Възрожденци”
Към библиотеката са сформирани няколко клубни формации: Клуб “Неиздадени ръкописи” /1997г./ изпълнява функциите на закритото отдавна Дружество на културните дейци в Кърджали. Той обединява, подпомага творческата интелигенция в града, организира промоции на местни автори, издателска дейност, срещи-разговори, изложби, приятелски творчески срещи в Хасково, Димитровград, Смолян; Другият клуб “Будител”/1994г./ организира чествания, юбилеи във връзка със значими български, световни и регионални събития, като предлага нови, нетрадиционни трактовки и гледни точки към тях; Третата формация “Театър на маса”/1999г./ допълва различните тематични мероприятия на библиотеката с театрални форми. Другите две клубни форми от 2008 г. са „Седмата посока” и „Вярата”. В отговор на засилващите се днес духовни търсения, те предлагат срещи с известни наши духовни дейци и писатели-езотерици.
Ориентацията на библиотеката към участие в национални и международни проекти и програми с цел да съдейства за развитието й като информационен институт. Такива са мегапроект “Пушкинская библиотека”, американско-български проект за библиотечен обмен - ABLE, проекти по програма “Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”, участие в проекта “Глобални библиотеки – България, 2009- 2013”и др.
По проекта ABLE през 2003 г. бе открит Информационен Интернет Център ”Библионет” към библиотеката, подкрепен от Ресурсния център за международна дейност в Айова и Бюрото по образование и културна дейност на Държавния департамент на САЩ и финансиран от AOL (Amerika Online) в партньорство с Корпуса на мира и съфинансиран от община Кърджали.
Библиотека “Никола Вапцаров” поддържа традиционно добро сътрудничество със сродни културни институти – Регионален исторически музей и Художествената галерия, Държавен архив и др. Наши партньори са “Софтлиб” и “ Примасофт” – София, останалите Регионални библиотеки в страната и др.
Тя е член на Българската библиотечно-информационна асоциация ( ББИА ).
Регионална библиотека “Никола Й. Вапцаров” ще продължи да се развива и в следващите години, със съвременната си информационна система на обслужване и с повишаване на квалификацията на специалистите, отстоявайки мястото си на една от водещите институции в духовния живот на Кърджали.
Сигурни сме, че необходимостта от съхраняване и популяризиране на книжовното наследство се превръща в дълг и отговорност и на следващите поколения !