С ВАПЦАРОВСКА ВЯРА

110 години от рождението на поета



„Да бъдеш съвременен, модерен е основно изискване към твореца. Ние не бива да оставаме при миналото, трябва да сме обърнати към бъдещето“, казва италианският писател и преводач Марио де Микели за поезията на Вапцаров. И е напълно прав. Днес, повече от век след раждането на твореца, стиховете му звучат като на наш съвременник, като написани за времето, в което живеем.
„И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия, която не приема красивите думи и натруфеността“ - Арис Диктеос, гръцки поет.


 

Стихосбирката "М о т о р н и .. п е с н и", стихотворения от Никола Йонков, се отпечати презъ хилядо деветстотинъ и четиридесета година отъ печатница Андреев & Иотовъ в хилядо и петстотинъ бройки. Корицата е от Борисъ Ангелушевъ.


„Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя празните химери…”
..................................Из „Писмо”

Вапцаровите безсмъртни песни – моторни песни, песни за човека, песни за родината, песни за една страна…, родени от ритъма на неговото голямо човешко сърце – всичко е изпято с дълго нечувания глас на социално чувствителния човек, борец и обновител, единен, цялостен, устремен напред. Този човек добре знае какво значи сила и непоколебимост, подчинени на една велика идея. „Моторният поет” завеща своите песни на своя народ, на своята родина и ги превърна в оръжие за борба. Вапцаров бе вик и зов за борба и победа, бе дух и материя, сила и воля, обич и непреклонност. Светът на поета – там при морето и машините, под ярките звезди на Фамагуста, в неговата бяла пролет, в съня на любимата му жена, зарази всички с неговата безкористна вяра, че „утре животът ще бъде по-хубав, по-мъдър“. Свят, изпълнен с нестихващия копнеж за по-добър живот („За него - Живота - направил бих всичко.…”), с нежността на една мъжка душа и, разбира се, с неустоимата, силна и чиста Вапцарова вяра. Невероятен човек, гениален поет и страстен боец, загинал заради вярата в доброто и светлото бъдеще, неизменно следвал своите идеали. Посмъртно получава почетна Международна награда за мир (1952), а стиховете му, преведени на над 60 езика, са едно неумиращо наследство за вярата в доброто и човека. Пред него времето е безсилно. Така е било вчера, така е днес и така ще бъде в бъдеще.


ПОСВЕЩЕНИЕ

Тече вода спокойна, бистра, жива –
от преспите на Пирина тече.
Биляна пак, като преди, свенлива
платното си тъче...
Но помните ли? – Падна камък
от облачната висота.
Един огняр калил бе знаме
сред пламъците на пещта.
Един огняр!... И после – песен.
Не чувате ли? – Тя гърми.
Тя в граници не се помества.
Над океани и земи
лети Вапцаровата песен –
с познати думи,
на познат език.
И ако ти наистина си честен –
на тази песен остани войник.
И пак тече водата бистра, жива –
от преспите на Пирина тече.
Погледнем ли народа си накриво –
самото време ще ни отрече!

.............................Воймир Асенов

През 2009 г. БНР и Министерството на културата издават компакт-диск „Никола Вапцаров в слово и музика от Златния фонд на БНР“ – записи на рецитация на стиховете на Вапцаров и песни по негови текстове, изпълнени от актьори и певци:
................www.gramofonche.chitanka

Повече за него вижте и тук:

СОФИЙСКА КЪЩА МУЗЕЙ НА ВАПЦАРОВ

НЕИЗВЕСТНИ СТРАНИЦИ ЗА "МОТОРНИ ПЕСНИ"
ВАПЦАРОВ В МОРСКОТО МАШИННО УЧИЛИЩЕ
 
Tyxo.bg counter PageRank
Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров" - Кърджали © 2011