Мария Николчовска



Биобиблиография

 

 

Мария Николчовска – един от съвременните будители на Кърджали


Историческият музей даде на Кърджали много будители, един от тях е дългогодишният уредник и завеждащ отдел "Етнография" Мария Николчовска. Името и се нарежда сред тези, на които дължим богатството на фондовете на музея и великолепната му експозиция, която очарова всеки посетител. Николчовска поставя начало на музейното дело, наред с Андрей Андреев, Христо Гълъбов, Иван Балкански и неуморната Мара Михайлова. Всеотдайността на универсалната личност и широчина на интересите на Мара Михайлова има продължител в лицето на Мария Николчовска. Тя е етнографът, на който Кърджали дължи перфектна експозиция, грабваща с пъстротата на шевиците и отразяваща целия спектър от общности в Източните Родопи. Можем да я оприличим на шарена черга, в която е втъкано многообразието на Кърджалийския край.

Учейки се от Мара Михайлова, която е духовен съдник на плеяда уредници в музея, Николчовска е изключителен професионалист на терен. Тя има невероятен усет към материалната и духовна култура на хората от Източните Родопи, които й разказваха предания и даряваха за музея носии и сечива.

Мария Николчовска обичаше досега с хората на планината. Тя ходеше при тях. Изнасяше беседи, във фокуса на които е техният бит и култура.

До нея се допитваха много изследователи и специалисти от БАН. Тя участва в Родопската експедиция 1981 – 1985 г., организирана от Етнографския институт към БАН, посветена на „Традиционното земеделие в Родопите”.

Мария Петрова Николчовска е родена на 2 септември 1942 г. в с. Тенево, Ямболско. Първоначално учи в местното училище "Васил Левски". Средното си образование получава в ЕСПУ "Христо Смирненски" в Ямбол. Дипломира се в Историческия факултет на СУ "Св.Климент Охридски". Идва в Родопите. Преподава история в селата Оряхово и Фотиново.

През 1970 г. Мария Николчовска прекрачва прага на Историческия музей в Кърджали и става уредник в отдел "Етнография". Извършва теренни проучвания в почти всички населени места на Източните Родопи. Има огромен принос за попълването на фонда на музея с етнографски материали. Пише за списания "Българска етнология", "Музеи и паметници на културата", "Известия на музеите в Южна България" и др. В съавторство със свои колеги от музея участва в издаването на селищни истории, като тези на Кърджали, Момчилград, Ивайловград и Ардино. Не пропуска да вземе участие с доклади в национални конференции.

След пенсионирането живее в родното си село Тенево. В краеведското издание „Село Тенево: далечно и близко минало”, тя е автор на раздела за етнографията на местното население.
Тя се завърна в Кърджали през 2015 г., за да вземе участие в научната конференция за полувековния юбилей на Историческия музей, музей, който без нея нямаше да го бъде.

Георги Кулов



 
Всички права запазени © 2017. Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров", Кърджали
Created Galina Feroli