PageRank





Презентация
„Безопасен Интернет” -
рисковете при ползване на световната мрежа от
деца, родители и учители



70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ПОЕТА, ПЕВЕЦА И КОМПОЗИТОРА

Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София с група „Пчелите“. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Едни от най-популярните от този период са „Булевардът“, „Младостта си отива“ и „Не остарявай, любов“. Режисьор на телевизионни спектакли, филми, автор на музиката и стиховете за документалните филми „Песента на житната сламка” и „Един филм за Васил Попов”.
В творческата му биография присъстват над 1000 стихове за песни, няколко стихосбирки, плочи, дискове, десетки награди от наши и международни конкурси. Почти няма български изпълнител, който да не е пял песен по негов текст. Умението му да „бърка в душата” на хората със своите текстове и лирични изпълнения го отличава от останалите.
Неговите песенни послания повече от 45 години моделират една специфична насока в българската забавна музика и влизат в репертоара на Йорданка Христова, Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Катя Филипова, Борис Годжунов, дуетите „Ритон” и Благовест и Светослав Аргирови, групите „Тоника”, „Тоника СВ”, „Домино”, „ФСБ”, „Сигнал”…



Моя любов

Заради очите си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

Михаил Белчев

Той избира лириката, неразкрасената, в която тревожните нотки призовават към обич и нежност. Самотата му е чужда, уединението му е нужно - като начин за зареждане и сила за споделяне с приятели. Баладите, композирани от него, са подчертано мелодични и носят от очарованието на френския шансон. И висококултивиран усет към песенното слово, което достойно и многократно е оценено през годините на фестивала „Златният Орфей” - носител е на 9 награди от фестивала, а през 1996 г. е отличен за цялостно творчество. С песента „Докога”/ в изп. на Нели Рангелова/ печели сребърна Братиславска лира /1983/ и втора награда на фестивала в Сопот, Полша /1984/.
За него са писали Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Бранко Ристич и др. Реализирани са и осем телевизионни филма: „Къде сте приятели”, „Двойник”, „Канто либре”, „Щурец на паважа”, „Късна любов”, „Бяла истина”, „Един наивник на средна възраст” в поредицата „Умно село” и „Музикални следи - Михаил Белчев”. Присъства в  енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в „Кой кой е в България” - 1998, в „Кой кой е” в световната попмузика - 1996/1997 на Кеймбриджкия библиографичен център и др.
Днес песни като „Дон Кихот”, „Двойник”, „Не всичко е пари, приятелю”, „По първи петли”, „Майчице”, „Ти ме повика, живот” и много други, отдавна са се превърнали в български евъргрийни.

СТИХОСБИРКИ:

Човек за прегръщане. - София: Хемус, 1994. - 72 с.
Не всичко е пари, приятелю. - София: Христо Ботев, 1997. - 144 с.
Поезия
. - 2. изд. - Велико Търново: Gaberoff, [2003]. - 176 с.
1. изд. 2000
Ако не беше ти. Поезия. - Велико Търново: Gaberoff, 2007. - 64 с.
По първи петли. - [2. изд.]. - София: Millenium, 2010. - 62 с.
1. изд. 1987
Ти ме повика, Живот. - София: Дамян Яков, 2011. - 152 с.


ДИСКОГРАФИЯ
:


Добър ден, Емилия - Михаил Белчев и Емилия Лазарова (Балкантон, 1972)
Къде сте приятели (Балкантон, 1972)
Двойник
(Балкантон, 1977)
Преквалификация
(Балкантон, 1990)
Късна любов (Мега Мюзик, 1994)
Човек за прегръщане
: Песни по стихове на Михаил Белчев (Мега Мюзик, 1994)
Мила моя (Мега Мюзик, 2000)
Булевардът
(RSD - студио, 2004)
Прераждане
(Gaberoff, 2008)
Михаил Белчев - Хитове [CD]. – Бургас: СтефКос Мюзик, 2009. – CD 1, CD 2.

За теб, Българийо

От теб съм взел очите и ръцете,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към теб в най-трудния си час.

Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра, пронизал есента.

За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За тебе, моя истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието ни за живот.

Аз знам Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!

След мен не зная аз какво ще бъде,
Но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
Че няма да ме има някой ден.

По повод 70 – годишния юбилей на твореца
е изработена и Библиографска справка




"ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА" ОСТАНА ЗАВИНАГИ НА 25


ПТИЦАТА

За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!
Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом,
се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом -
песента ще я връща всеки път.
................................................................................ Дамян Дамянов


През 2016 г. се навършват 70 години от рождението и
45 години от трагичната гибел на голямата
българска певица Паша Христова.

Може да не знаете коя е тя, но задължително сте я чували как пее „Една българска роза“, избрана за песен на столетието през 2000 г. Който я е слушал на живо, помни гласа й, отприщен като стихия, която превзема залата с искрящата си чистота и плътна сила.
За шестте си години като професионална певица, момичето от Княжево успява да спечели „Златният Орфей“, да запише над 40 песни за „Балкантон“ и за националното радио, които още звучат, и да остави белег в душите не само със завладяващия си талант, а и със спомена за сърцераздирателната си съдба.  
Паша е изпепелена в самолетна катастрофа на 25 години. Загива, стиснала за ръката голямата си любов - пианиста Николай Арабаджиев-Фучо, ръководител на оркестър „София“. Фаталната дата е 21 декември 1971 г. Часът е 23,40. На борда на самолета Ил-18 пътува цяла плеяда известни български артисти, а сред жертвите са звездата на българската естрада Паша Христова, Николай Арабаджиев и танцьори от ансамбъл "Аура", които пътуват за дните на българската култура в Алжир.
Последните две години от живота на Паша й носят най-голямото призвание. През 1970 г. на ІІІ Международен фестивал „Златният елен” в Брашов – Румъния получава III награда за изпълнител. През пролетта на същата година заедно с Мими Иванова и Мария Нейкова печели слушателския вот на Пролетния радиоконкурс с песента на Светозар Русинов и Димитър Точев „Яворова пролет”, а през юни в Слънчев бряг представянето й в конкурса за български песни на „Златният Орфей” е истински триумф както за нея, така и за авторите на песните „Една българска роза” и „Повей, ветре”, за които получава съответно Първа награда и Голямата награда – златната статуетка.
До голямата трагедия през декември 1971 г. Паша Христова ще отбележи още едно свое значимо постижение на международен фестивал. Представянето й на фестивала в Сопот – Полша с песента на Чеслав Ниемен ( Dziwny jest ten s wiat (1967) – „Странен е този свят”) с българска транскрипция на заглавието от Богомил Гудев като „Ах, този дивен свят”, й донася първа награда за изпълнение на полска песен. А последната награда идва тогава, когато вече я няма. Песента „Бяла песен” на Димитър Вълчев и Петър Караангов е обявена за „Мелодия на годината” посмъртно. Остава обаче неизпята песента „Унес” на Димитър Вълчев и Елисавета Багряна, която трябвало да запише след завръщането си от Алжир, но уви… В онзи злополучен 21 декември Паша я отнася в отвъдното.

Не са малко хората, които в годините след смъртта й правят опити да навлязат в същността на нейната биография. Сред тях е и журналистът Иван Георгиев, автор на книгата „Една българска роза“, успял да събере в книга спомени и разкази за Паша Христова. Днес нейните съвременници говорят с възторг за нейната хубост, обаяние,за нейното сценично присъствие и интерпретаторско внушение. Неколцина са българските певци, митологизирани от хората, събитията, времето. В нашата музика има не малко имена дали много от себе си за развитието й, всички са личности, заслужаващи мястото си в нишата на идолството, но не са като Паша – споделят тези, които я знаят, помнят, почитат.
Режисьорът Олег Ковачев, снимал филм за Паша Христова в продължение на три години, твърди, че любимата й песен била „Янтра“, а не „Една българска роза“. В интервю пред „Блиц“ Ковачев си спомня какво е разказвал синът на певицата: „Споделяше, че му е много странно как в текстовете на нейните песни има някаква символика. Моят филм завършва с песента „Остани“. Тя е писана за Паша от Николай Арабаджиев и съдържа дълбок подтекст. В нея се пее „Остани си там, далече, в сънищата и в мечтите... остани си при звездите...“. Милен много се вълнуваше от тази песен, от текста. Казваше: „Какво нещо е само... точно този текст все едно че е написан за нея.“

Плочата „Паша Христова” и биографията на голямата певица „Една българска роза“ от Иван Георгиев може да намерите във фонда на библиотеката.

Повече за нея в следните източници:
Българско национално радио
Дума
Новинар




Изложба, подредена във фоайето на библиотеката
и посветена на годишнината на Илия Бешков




105 години от рождението на Никола Вапцаров,
100 години библиотечно дело и 55 години от създаване
на регионалното библиотечно хранилище

Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров” - гр. Кърджали има 55-годишна история. Тя е най-голямото книгохранилище в Кърджалийска област, център на библиографска, краеведска и методическа дейност. Най-голямата на територията на региона по обем и качество на библиотечния си фонд, по структура и по обхват на обслужването. Притежава богат многоотраслов фонд, наброяващ около 362 000 библиотечни единици (книги, периодични издания, богата фонотека, аудио- и видеозаписи и други нетрадиционни носители). Обслужва широк кръг читатели - ученици, студенти, специалисти в различни областти на знанието, граждани.






Търсите работа?
изтегли

Дирекция "Бюро по труда"
Кърджали


 


Програма „Глоб@лни библиотеки - България"

 


Партньорска програма:
обмяна на линкове
Реклама
 

   
 
Всички права запазени © 2011. Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров", Кърджали.